Крахът на титаните [bg]

Малко разочароващо беше за всички, които бяха спестявали с години, за да дойдат. Жените седнаха на пейките, а децата заспаха. Мъжете запалиха цигари и зачакаха утрото. След известно време чуха двигателя на кораба и Лев излезе, за да види как бавно се отдалечава от пристана. Може би сандъците с палта трябваше да се разтоварят другаде.

Помъчи се да си припомни разказаното от Григорий в небрежен разговор относно първите стъпки в новата страна. Имигрантите трябваше да преминат медицински преглед — нервен миг, понеже физически негодните хора се връщаха обратно с пропилени пари и смазани надежди. Понякога имиграционните служители сменяха имената на хората, за да са по-лесни за произнасяне за американците. Пред пристанището представител на фамилия Вялови щеше да чака, за да ги отведе с влак в Бъфало. Щяха да си намерят работа в хотели и фабрики на Йосиф Вялов. Лев се чудеше колко е далеч Бъфало от Ню Йорк. На час, на седмица? Щеше му се да беше слушал по-внимателно брат си.

Слънцето изгря над дългите и претъпкани докове и вълнението на Лев се завърна. Старомодни мачти и такелажи деляха място с параходни комини. Край пристанището имаше големи сгради и схлупени бараки, високи кранове и набити кабестани, стълби, въжета, коли. По-навътре в сушата се виждаха гъстите редици на вагони, пълни с въглища. Стотици. Не, хиляди. Очертанията им се размиваха в далечината. Разочарова се, че не вижда прочутата Статуя на свободата, но сигурно беше оттатък носа.

Пристигнаха докери, първо един по един, после на групички и накрая на тълпи. Едни кораби пристигаха, други отплаваха. Десетина жени почнаха да разтоварват чували с картофи от малко корабче пред бараката. Лев се зачуди кога ще пристигне имиграционната полиция.

Спиря дойде при него. Явно му беше простил заплахата.

— Забравиха ни — каза той.

— Така изглежда — объркано се съгласи Лев.

— Защо не се поразходим да проверим дали някой тук говори руски?

— Добра идея.

Спиря заговори един от по-възрастните мъже.

— Ще отидем да видим какво става.

Другият изглеждаше притеснен.

— Може би трябва да стоим тук, както ни казаха.

Те не го послушаха и се насочиха към жените с картофите. Лев ги дари с най-широката си усмивка и ги попита:

— Някоя от вас говори ли руски?

Една от по-младите му се усмихна в отговор, но никоя не каза нищо. Лев се обезсърчи — чарът му не работеше върху хора, които не го разбираха.

Лев и Спиря тръгнаха натам, откъдето бяха дошли повечето работници. Никой не им обърна внимание. Стигнаха до голяма порта, преминаха през нея и се озоваха на оживена улица с магазини и кантори. Гъмжеше от автомобили, електрически трамваи, коне и ръчни колички. На всеки няколко метра Лев заговаряше някого, но безуспешно.