Крахът на титаните [bg]

Мод се усмихна и докосна ръката на Лойд Джордж.

— Бихте ли ми обяснили нещо, господин министър?

— Ако мога, скъпа моя — отговори той доволно. Мод беше установила, че на повечето мъже им е приятно някой да ги моли да обяснят нещо, особено ако този някой е хубава млада жена.

— Защо някой въобще го вълнува ставащото в Мексико?

— Нефт, скъпа госпожице — отговори Лойд Джордж. — Нефт.

Някой друг го заговори и той й обърна гръб.

Мод забеляза Валтер и двамата се срещнаха в основата на стълбището. Той се поклони над облечената й в ръкавица ръка, а тя трябваше да пребори изкушението да докосне светлата му коса. Любовта й към Валтер беше събудила у нея спящия звяр на сексуалността, а откраднатите им целувки и скритите им докосвания едновременно стимулираха и измъчваха този звяр.

— Как намирате операта, лейди Мод? — запита той учтиво, ала лешниковите му очи говореха: щеше ми се да сме сами.

— Много е добра — донът има чудесен глас.

— Диригентът като че ли малко бърза, струва ми се.

От всичките й познати само той взимаше музиката насериозно като нея.

— Не съм съгласна — отвърна тя. — Комедия е, затова мелодията трябва да припка.

— Но не е само комедия.

— Така е.

— Може би ще позабави във второ действие, когато нещата станат неприятни.

— Изглежда сте спечелили някаква дипломатическа победа в Мексико — каза тя, сменяйки темата.

— Баща ми… — Той потърси точните думи, нещо необичайно за него. — … тържествува.

— А вие не?

— Боя се, че американският президент ще поиска да си го върне някой ден — намръщи се той.

В този момент Фиц мина покрай тях, спря се и поздрави:

— Здрасти, фон Улрих, ела да се присъединиш към нас в ложата, имаме свободно място.

— С удоволствие! — възкликна Валтер.

Мод се зарадва. Фиц просто проявяваше любезност — не знаеше, че тя е влюбена във Валтер. Трябваше да го уведоми скоро. Не беше сигурна как ще приеме новината. Страните им не бяха в добри отношения и макар Фиц да смяташе Валтер за приятел, това далеч не означаваше, че би го приветствал като зет.

Мод и Валтер се качиха нагоре и закрачиха по коридора. Задният ред в ложата на Фиц имаше само две места, от които не се виждаше много. Двамата веднага ги заеха.

След няколко минути светлините угаснаха. В полумрака Мод почти можеше да си представи, че е сама с Валтер. Второто действие започна с дует на Дон Жуан и Лепорело. На Мод й харесваше, че у Моцарт господарите и слугите пеят заедно и така се показват сложните и дълбоки отношения между горните и долните съсловия. Много драми разказваха само за висшата класа и обрисуваха прислугата наравно с декора — както на мнозина им се искаше.