Крахът на титаните [bg]

Григорий прекара вечерта в тъжно съзерцание на Катерина. Тя беше в добро настроение — обичаше събиранията. Въртеше дългата си пола при всяко движение, а синьо-зелените й очи искряха: закачаше мъжете и очароваше жените, а плътните й устни все се усмихваха. Дрехите й бяха вехти и закърпени, но тялото й беше чудесно — с едър бюст и щедър ханш, досущ по вкуса на руския мъж. Григорий се беше влюбил в нея в деня на срещата им и четири месеца по-късно продължаваше да е влюбен. Но тя предпочиташе брат му.

Защо? Нямаше нищо общо с външния вид. Двамата братя толкова си приличаха, че хората ги бъркаха. Бяха еднакви на ръст и тегло и можеха да си носят дрехите един на друг. Лев обаче беше неустоим чаровник. Не можеше да му се вярва, беше егоист и живееше на ръба на закона, но жените го обожаваха. Честният и сигурен Григорий, който обичаше да работи и да мисли, беше сам.

В Щатите щеше да е различно. Всичко. Американските земевладелци не можеха да бесят своите селяни. Американските власти първо съдеха хората, а след това ги наказваха. Правителството не можеше дори да хвърля в затвора социалистите. Нямаше аристокрация — всички бяха равни, дори евреите.

Истина ли беше? Понякога Америка звучеше като приказка, като историите за островите в Южните морета, където красиви девици предлагаха телата си на всекиго, който пожелаеше. Но трябваше да е вярно — хиляди имигранти пращаха писма до дома. В предприятието група социалисти-революционери бяха започвали серия от лекции за американската демокрация, но полицията ги спря.

Чувстваше вина, че оставя брат си, но така беше най-добре.

— Грижи се за себе си — каза на Лев в края на вечерта. — Няма да съм тук да те измъквам от беди.

— Ще се оправя — безгрижно му отвърна той. — Ти се грижи за себе си.

— Ще ти изпратя пари за билета. При американските заплати няма да отнеме много време.

— Ще чакам.

— Не се мести, за да не загубим връзка.

— Никъде няма да ходя, бате.

Не бяха разговаряли дали и Катерина ще дойде в Америка. Григорий остави на Лев да повдигне въпроса, но това така и не се случи. Не знаеше дали да се надява, или да се страхува, че брат му ще поиска да я доведе.

Лев хвана Катерина за ръката и каза:

— Вече трябва да тръгваме.

— Къде ще ходите по това време? — изненада се Григорий.

— Имам среща с Трофим.

Трофим беше един от по-маловажните членове на фамилията Вялови.

— Защо трябва да се виждате тази вечер?

Лев намигна.