Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Беа и херцогинята се върнаха в ложата, докато траеше триото Ah! Taci, inguisto core. Явно на всички им бяха свършили темите за разговори, затова не се обаждаха много-много, а слушаха. Никой не обръщаше внимание на Мод и Валтер и тя с трепет се питаше дали не може да се възползва от ситуацията. Смело се пресегна и хвана ръката на любимия си. Той се усмихна и погали с палец пръстите й. Прищя й се да го целуне, но това щеше да е неразумно.
Когато Целина изпя арията си Vedrai, carino, непреодолим импулс обзе Мод и докато героинята притискаше ръката на Мазето към сърцето си, младата жена постави ръката на Валтер върху гърдите си. Той ахна неволно, но никой не забеляза, защото Мазето издаваше подобни звуци, тъй като дон Жуан току-що го беше набил.
Мод обърна ръката му така, че той да усети зърното й с дланта си. Валтер обичаше гърдите й и ги докосваше при всяка възможност, тоест рядко. Щеше й се да не е така, защото и тя обичаше да бъде докосвана там. За нея усещането беше ново. Други хора също ги бяха опипвали — лекар, англикански свещеник, по-голямо момиче по време на уроците по танци, мъж в тълпата, и мисълта, че разпалва нечия страст, едновременно я тревожеше и ласкаеше, но досега не беше изпитвала удоволствие от това. Забеляза, че Валтер гледа към сцената, ала челото му лъщи от пот. Мод се запита дали е правилно да го възбужда така, без да може да го удовлетвори напълно, обаче ръката му остана там и тя реши, че му харесва. На нея също й харесваше. Но както винаги й се искаше още.
Какво се беше променило в нея? По-различна беше от всякога. Причината беше Валтер, разбира се, и връзката й с него. Близостта им беше толкова силна, че тя чувстваше как може да каже и направи каквото и да е, без да прикрива нищо. Какво го отличаваше толкова от всички останали, които някога я бяха ухажвали? Такива като Лоути или дори Бинг очакваха жената да се държи като послушно дете — да слуша почтително, докато мъжът става досаден, да се смее на остроумията му, да бъде покорна, когато той е властен, да позволява целувки, когато мъжът ги поиска. Валтер общуваше с нея като с възрастен. Не флиртуваше, не се държеше снизходително, не се перчеше и слушаше поне толкова, колкото говореше.
Музиката стана зловеща, когато статуята оживя и Командорът влезе в дневната на Дон Жуан под акомпанимента на дисонанс, който Мод разпозна като умалена септима. Това беше драматичният връх на операта и Мод беше почти сигурна, че сега никой няма да се озърта. Може би ще успее да задоволи Валтер. Идеята я остави без дъх.
Докато тромбоните гърмяха над дълбокия бас на Командора, тя постави ръка на бедрото на Валтер. Усещаше топлата му кожа през фината вълна на панталоните му. Той не я гледаше, но беше отворил уста и дишаше тежко. Плъзна длан по бедрото му и когато донът смело сграбчи ръката на Командора, тя намери твърдия член на Валтер и го хвана.
Мод също беше възбудена, но и любопитна. Беше й за пръв път. Опипа го през панталоните — по-голям, отколкото очакваше, и по-твърд, повече като парче дърво, отколкото като телесна част. Мислеше си колко е странно такава забележителна физиологична промяна да се случи само от едно женско докосване. Когато тя се възбудеше, знаците не се виждаха — това почти недоловимо усещане за подутост и влагата вътре. А мъжете все едно вдигаха знаме.
Знаеше какво правят момчетата, беше наблюдавала петнадесетгодишния Фиц. Сега повтори движението, което беше видяла тогава, нагоре и надолу, докато Командорът призоваваше дона към разкаяние, а той все отказваше. Валтер дишаше тежко, но никой не го чуваше заради оркестъра. Мод беше изключително щастлива, че може да му достави такова удоволствие. Наблюдаваше вратовете на зрителите пред тях, ужасена, че някой може да се обърне, но беше твърде увлечена в заниманието си. Валтер покри дланта й със своята, показвайки й как да го прави по-добре — да стиска по-силно надолу, да отпуска нагоре. Докато влачеха Дон Жуан към пламъците, Валтер се размърда на седалката. Тя усети нещо като спазъм в ръката си — веднъж, два пъти, три, и когато донът умря от страх, Валтер се отпусна изтощен назад.
Мод внезапно осъзна лудостта на стореното. Бързо отдръпна ръка и се изчерви от срам, опита се да овладее дишането си.
Започна последният ансамбъл и тя се поуспокои. Не знаеше какво я беше прихванало, но се бе отървала. Почти се разсмя от облекчение.
Улови погледа на Валтер. Той я гледаше с обожание. Удоволствието я сгря. Валтер се наведе към нея и леко докосна ухото й с устни.
— Благодаря ти.
Тя въздъхна и отвърна: