И се възправи сянка [bg]

Остарял си — помисли си Бан, докато гледаше дълбоките следи от тормоз, останали по лицето на мъжа, и оредялата коса около слепоочията му, където бяха татуирани чифт рога.

Бан наистина се беше сражавал рамо до рамо с този мъж в онези първи отчаяни години на войната, преди Бул да бъде избран за тежката пехота на чартасата. Беше луд още тогава — опасен и избухлив мъж, който обичаше битките повече от всеки друг човек, когото Бан някога бе познавал. Не се изненада особено, когато Бул накрая изгуби самообладание пред грешния човек — старшия му офицер — когото Бул едва не уби с един-единствен удар, задето е допуснал лекомислената грешка да го нарече с истинското му име.

Наказанието му беше две години каторга и дисциплинарно уволнение от армията. След това Бан следеше отдалече нарастващата му слава на шампион в боевете за пари. Говореше се, че е сред най-добрите в Кхос.

И тогава един ден Бан заедно с останалите жители на града научи новината за убийството на Адрианос. Адрианос — героят от атаката срещу Номарл и последният командир, който лично бе водил успешно нападение срещу имперската Четвърта армия. Героят на града беше открит нарязан на парчета в хубавия си апартамент непосредствено до Големия пазар. Разбра се, че устата му е била запушена и той е бил завързан и измъчван. Бяха одрани части от кожата му.

До трупа седял Бул, напълно гол. Тялото му било покрито с кръв.

— Здравей, братко — тихо го поздрави Бан.

Бул направи крачка към него.

— Бан? — невярващо попита той.

— Да.

Бул пристъпи по-близо, веригата се разви от ръката му и се изпъна зад него. Тъмничарят до Бан се размърда неспокойно и претегли тоягата в ръката си. Бул не му обърна никакво внимание. Погледът му оставаше съсредоточен върху Бан. Беше притиснал едрата си ръка към корема. Кокалчетата й бяха обезобразени и подути, а кожата й бе разранена и покрита с кръв.

— Какво те води тук? Да не си се загубил?

Гласът му стържеше, сякаш не го е използвал от много дълго време.

— Говори! — изръмжа Бул. — Съмнявам се, че си дошъл просто да си побъбрим. Какво има?

Внезапно, докато Бан слушаше напевния му глас и гледаше тъмните му очи над острите скули, той се пренесе в ранните дни на войната, когато стоеше приклекнал зад парапета, докато Бул му се хилеше, тупаше го по гърба, за да спре да кашля, и се наслаждаваше на случващото се, лудото му копеле.

— Манианците разположиха всичките си сили в Залива на перлите.

Бул присви очи и се наведе да го погледне по-внимателно.

— Тук съм заради ветераните. Дошъл съм да проверя дали някои от вас не могат да се сражават заедно с нас.