Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Това е онази малка част, която ми е останала от предишните сили. Оръжие, което не поразява веднага, а след известно време... - Виждаше се, че Саруман говори крайно неохотно, единствено поради принуда.

-Как действа то? Как може да му се противопоставим? - сви вежди Фолко.

В очите на Саруман изведнъж, като бърз пробля- сък на залязващ лъч, се мярна злобен огън, в презри- телно-тържествуваща гримаса се изкривиха устните му... Но огънят веднага угасна, и злорадната усмивка умря.

-Фолко отново видя нечовешката скръб и отчаяние в изчистилия се поглед, устремен сега към него.

-Аз засегнах някой от приятелите ти... - бавно проговори Саруман, без да пита, а като че ли размишлявайки на глас. - Е, ще трябва да те огорча - против това няма нито защита, нито противоотрова.

-Какво ще стане с него?! - яростно извика Фолко, в отчаяние стискайки острието.

-Засега нищо, а после ще започне да ви насъсква един срещу друг, да служи като източник на разпри, докато не се избиете и не се унищожите един друг. И ще ви шпионира, а когато го попитат - ще разкаже всичко. Самият той ще загине, със сигурност ще загине - например, вие може да го убиете, но за себе си той вече не мисли.

-А не лъжеш ли? - тежко гледайки го право в очите, попита Фолко. - Ти си велик лъжец, Саруман, един от бащите на лъжата. Ти много ми наговори, но истина ли е всичко това? Последната ти новина - по- черна не може да се измисли, но, може би си излъгал? Ако разбера, че това е така, то кълна се в Огнището на Дурин и Силата на Ентите, ще те докопам!

-Никога не съм бил по-искрен, отколкото в този разговор с теб... - тихо рече Саруман и сведе очи. - Можеш да не ми вярваш, но аз бях до край честен с теб... И може би великата и милосърдна Варда Елберет някога ще ми зачете това... - довърши той едва чуто.

Настъпи тишина и Фолко изведнъж разбра, че Саруман действително не лъжеше, че все още някаква надежда е жива в него и затова може да се вярва на думите му.

-Какво да правим с онзи, когото ти докосна?

-Какво да правите... Стрелата не може да се върне. Разделете се с него колкото може по-бързо. Изгонете го. Аз ще се постарая да го задържа около себе си, за да не му дам да загине и навярно ще успея да го излекувам.

Времето изтичаше. На хобита му се стори, че някъде невероятно далеч високо зазвъня силно опъната струна. Сигурно беше знак...

-Сбогом. Желая ти да получиш опрощение.

-Сбогом, полуръсте. Желая ти да не докараш проклятие върху Графството...