Черното копие и сянката на Властелина [bg]

От срещата със Саруман минаха пет дни. Планинските зъбери малко по малко се спускаха все по-ниско и в един прекрасен миг храстите погълнаха и последната сива плешивина. Клисурата свърши, около тях се разпростряха хълмисти, гъсто покрити със зеленина земи. Пътеката стана по-широка - към нея се присъединиха още няколко пътечки. Веднъж, когато особено силно задуха от изток, Келаст застана нащрек и започна да уверява всички, че подушва пушек. Но джуджетата не му повярваха - според картата още бяха прекалено далеч от обитаемите земи. Но със сигурност трябваше да се пазят от сновящите навред из тези краища постове на Олмер, както следваше и най-после да решат какво да правят по-нататък?

Дорвагите не искаха да променят намеренията си: те свято следваха заповедта на старейшините - да разузнаят и бързо назад, в родните гори. Фолко разбра, че Торин тайно се е надявал да убеди някои от хората да продължат с тях, но дорвагите бяха непреклонни.

-Тук пътищата ни се разделят... - притеснено каза на джуджетата Келаст.

Беше сутринта на шестия ден, предстоеше им да пресекат поредната верига високи хълмове със стръмни плътно обрасли склонове. Пътеката завиваше на юг, но дорвагските разузнавачи благоразумно разсъдиха, че хората на Олмер ще я пазят най-внима- телно и решиха да си опитат късмета в непроходимите гъсталаци. Зад хълмовете, съдейки по картата, започваше обширна равнина, хората искаха да надникнат там по възможност не от парадния вход.

-Или тайно ще се промъкнем към селищата и ще разузнаем всичко - продължи Келаст, - или рискувайте сами. Не бива повече да вървим по пътеките. И изобщо, не го разбирам този Олмер - или е безгрижен до глупост, или е уверен във воеводите си - също така до глупост. Защо не са завардени проходите в Пустата планина? Защо никой не пази тук, където е толкова лесно могат да пречукат от засада всеки не- канен гост? Не, решено е - огън повече няма да палим. Ще се наложи да помръзнем през нощта...

-Трябва да помислим - мрачно отговори Торин и тримата приятели отидоха настрани.

-Ако имаме намерение, както бяхме решили отначало, да се присъединим към войската на Олмер, не бива да се крием - започна Торин, когато Фолко и Дребосъка седнаха на обраслите с мъх камъни. - Напротив, трябва да се предадем на патрулите. Във всеки случай, трябва да вървим открито.

-Ами ако патрулът има заповед да убива на място всеки, който не знае думите за преминаване? - възрази Дребосъка.

-Митрилът ще ни измъкне, ще се отървем - сурово промълви Торин. - Сега за нас е най-важно да разберем, що за хора са те, какво ги движи? Къде е силата на Олмер, ето го този проклет въпрос, който не можем да разрешим почти две години... и няма да разрешим никога, ако не рискуваме. Какво могат да разузнаят дорвагите? Ами, ще преброят мечовете и копията, бойните и резервните коне... ако им про- върви, ще вземат пленник, ако имат още по-голям късмет, ще научат кои от източните племена пращат тук куриери... Но за нас това е излишно!