Деца от кръв и кости [bg]

За момент мога да си поема въздух.

Дишайки дълбоко, продължавам през храма с нови сили. Тичам след призрака на Лекан в търсене на отговори, надявайки се отново да намеря момичето. Завивам зад още един ъгъл и мирисът на душата му ме завладява. Влизам в залата със сводестия таван. Остатъците от съзнанието на Лекан сега пулсират по-силно, отколкото през изминалите дни. Тюркоазен облак сякаш е изпълнил цялото пространство. Преди да се подготвя, стаята проблясва в бяло.

Въпреки че стоя в сянка, съзнанието на Лекан окъпва в светлина неравните стени. Заглеждам се със зяпнала уста в един невероятен стенопис на боговете. Всеки от прекрасните портрети грее в наситени цветове.

— Какво е това? — прошепвам със страхопочитание.

Картините са толкова завладяващи, че сякаш са оживели.

Вдигам факлата си към боговете и богините и маговете, които танцуват в краката им. Впечатляващо е. Завладяващо. Това обяснява всичко, което са ме учили да мисля.

Докато растях, баща ми ми внушаваше, че онези, които са се вкопчили в мита за боговете, са слаби. Те разчитат на същества, които не могат да видят, и посвещават живота си на безлики създания.

Аз избрах да вярвам в трона. В баща си. В Ориша. Но сега, взирайки се в боговете, направо онемявам.

Дивя се на океаните и горите, които се появяват при едно тяхно докосване, на света на Ориша, създаден от техните ръце. През пластовете боя сякаш диша някаква странна радост и изпълва Ориша със светлина, която не знаех, че може да съществува в нея.

Стенописът ме кара да видя истината, потвърждавайки всичко, което баща ми ми е казвал в тронната зала. Боговете са истински. Живи. И свързват нишките от живота на маговете. Но ако всичко това е истина, защо, в името на небесата, един от тях е създал връзка с мен?

Разглеждам отново всеки образ, наблюдавайки различните видове магия, които, изглежда, избликват от ръцете на боговете. Когато стигам до един бог, облечен в разкошна кобалтовосиня роба, спирам. При вида му магията, с която съм прокълнат, се надига в мен.

Богът е висок и внушителен, с изваяни мускули. Гърдите му са покрити с тъмносиньо ипеле[5], което се откроява ярко на фона на тъмнокафявата му кожа. В ръцете му се извива тюркоазен дим, точно като прозирните облаци, които се появяват с моето проклятие. Когато премествам светлината на факлата си, под скалпа ми започва да пулсира енергия. Появява се още един син облак и гласът на Лекан прогърмява в главата ми.

… Ори взел покой от главата на Небесната майка, за да стане бог на ума, духа и сънищата. На земята той споделил този изключителен дар с последователите си, позволявайки им да се свързват с умовете на всички човешки същества.