![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
— Кой мислиш, че ще спе…
Преди Амари да довърши, във въздуха прозвучават оглушителни експлозии.
Първият кораб стреля и арената се разтриса.
Две гюлета излитат от металното дуло, насочени безмилостно. Те се забиват сред гребците на съседния кораб и го унищожават.
— Ох! — През тялото ми минава жестока болка, въпреки че нищо не ме е ударило. Плътният вкус на кръв изпълва устата ми, по-силен от когато и да било.
— Зел! — извиква Тзеин.
Или поне аз си мисля, че извиква. Невъзможно е да го чуя сред виковете наоколо. Докато корабът потъва, крясъците на тълпата се смесват с писъците на мъртвите и заливат ума ми.
— Усещам ги. — Стискам зъби, за да не изкрещя неистово. — Всеки от тях, всяка смърт…
Затвор, от който не мога да избягам.
Гюлетата се удрят в стените. Разбити дървеса се разхвърчават във въздуха, когато още един кораб потъва. Кръв и трупове се изливат във водата, а ранените оцелели се борят да не се удавят.
Всяка нова смърт ме удря със същата сила, като духа на Лекан в Кандомбле, преминавайки през ума и тялото ми. В главата ми бушуват накъсани, объркани спомени. Тялото ми приютява цялата им болка. Губя съзнание, после отново се съвземам, молейки се този ужас да спре. Виждам момичето в бяло, но сега трупът й е целият в червено.
Не знам колко време продължава това — десет минути, десет дни…
Когато кръвопролитието най-после свършва, вече съм прекалено слаба, за да мисля или да дишам. От десетте кораба и капитаните им не остава почти нищо, всеки е унищожен от оръдията на другите.
— Изглежда, имаме още една вечер без победител! — прогърмява над виковете на зрителите гласът на говорителя.
Той размахва камъка, като се старае да улови светлината.
Камъкът проблясва над аленото море, светейки над труповете, които плуват сред парчета дърво. Гледката кара тълпата да зареве още по-силно, отколкото досега. Искат още кръв.
Искат още една битка.
— Значи ще трябва да видим дали утре някой капитан ще спечели тази невероятна награда!
Облягам се на Тзеин и затварям очи. Ако нещата продължават така, ще умрем, преди дори да сме докоснали камъка.
Глава двадесет и четвърта
Инан
Над леките потраквания откъм строежа прозвучават далечните викове на търговците. А над всичко се извисяват издаваните с неохота заповеди на Каея. Макар и с нежелание, тя все пак поема ръководството. След три дни под нейно командване мостът е почти готов.
Но докато строежът на пътя ни към другата страна напредва, аз не съм намерил никакви следи. Колкото и далече да отивам, храмът е загадка, безкрайна загадка, която не мога да разгадая. Дори и разхлабеният ми натиск върху магията не е достатъчен, за да проследя момичето. Времето ми изтича.
Ако искам да имам някакъв шанс да я намеря, трябва да позволя на цялата магия да ме завладее.
Тази мисъл ме преследва, изправяйки ме срещу всичко, в което вярвам. Но алтернативата е много по-лоша. Дългът преди всичко. Ориша на първо място.
Поемам дълбоко въздух и малко по малко освобождавам всички ограничения. Болката в гърдите ми намалява. След малко паренето на магията се надига към кожата ми.
Надявам се първо да ме удари мирисът на морето, но както всеки ден досега тесните коридори са изпълнени само с мирис на дърво и въглища.
Когато завивам зад един ъгъл, мирисът става неудържим, а във въздуха виси тюркоазен облак. Прокарвам ръка през него, за да може каквото е останало от съзнанието на Лекан да нахлуе в мен.
— Лекан, спри!
Когато завивам зад друг ъгъл, прозвучава смях. Притискам се към хладните камъни, докато спомените на сентарото ме завладяват. Край мен минават деца фантоми и всяко от тях пищи и е изрисувано и голо. Радостта им отеква силно в каменните стени.
Не са истински — напомням си аз и сърцето ми се блъска в гърдите. Но дори и докато се опитвам да се заловя за лъжата, дяволитият блясък в очите на едно от децата ме стряска.
С факла в ръка продължавам да тичам по тесните коридори на храма. За миг във въздуха се появява мирисът на морска сол, обвит в мириса на въглища. Завивам зад ъгъла и виждам още един тюркоазен облак. Втурвам се към него, стискайки зъби, когато ме завладява нов проблясък от спомените на Лекан.
— … но имаш ли име?
Тялото ми се вцепенява. Пред очите ми се появява плахата фигура на Амари. Тя се взира притеснено в мен и кехлибареният й поглед е замъглен от страх. Остра миризма достига до ноздрите ми. Носът ми се сбръчква от изгарянето. Всеки си има име, дете.