Деца от кръв и кости [bg]

Толкова много хора умират заради липса на вода, а те я похабяват така!

— Не ви чувам — подстрекава говорителят. — Готови ли сте за най-великата битка?

Докато пияната тълпа вика и крещи, металните врати отстрани на арената се отварят и един по един се появяват дървени кораби, които плуват по вълните на импровизираното море. Дълги са около дванадесет метра, мачтите им се издигат високо, платната са прибрани. Те се носят по водата, а екипажите им заемат позиции по редовете от дървени весла и оръдия.

На кърмата на всеки кораб стои разкошно облечен капитан, но когато поглеждам към екипажите, сърцето ми спира.

Сред десетките гребци седи момичето в бяло, което ни каза за камъка, и тъмните й очи са пълни със сълзи. Гърдите й се издигат трескаво, тя стиска греблото, сякаш животът й зависи от това.

— Днес десет капитани от цяла Ориша ще се бият за богатство по-голямо от кралското. Капитанът и екипажът, които победят, ще бъдат окъпани в море от слава, в океан от безкрайно злато! — Говорителят вдига ръце и двама стражи внасят сандък, пълен с лъскави златни монети. По трибуните преминава ехо от страхопочитание и алчност. — Правилата са прости — за да победиш, трябва да убиеш капитаните и екипажите на всички останали кораби. През последните две луни никой не е оставал жив след битката на арената. Дали тази вечер най-после някой от капитаните ще оцелее?

Тълпата отново избухва във викове. Капитаните се присъединяват към тях и очите им светват при думите на говорителя. За разлика от безпомощните си екипажи, те не се страхуват.

Искат само да спечелят.

— Ако тази вечер един от капитаните победи, имаме за него нова, специална награда. Нещо открито наскоро, нещо по-ценно от всичко, което сме предлагали досега. Не се съмнявам, че слуховете за великолепието му са причината много от вас да са тук тази вечер.

Говорителят прекосява платформата, увеличавайки напрежението. Когато отново вдига конуса към устата си, у мен се надига страх.

— Капитанът, който победи, ще си тръгне с нещо повече от злато. Той ще получи камъка на живота, изгубен до този момент. Легендарната реликва на Бабалуайе. Ще получи в дар безсмъртие!

И говорителят изважда греещия камък от наметалото си. Думите засядат в гърлото ми. По-ярък от картината, която Лекан накара да оживее пред нас, слънчевият камък направо заслепява. Голям колкото кокосов орех, той свети в оранжево, жълто и червено, които пулсират под гладката му кристална повърхност. Точно това, което ни е нужно, за да извършим ритуала.

Точно това, което ни е нужно, за да върнем магията!

— Камъкът дарява безсмъртие? — накланя глава Амари. — Лекан не спомена.

— Не — отговарям аз. — Но изглежда така, сякаш е истина.