Изтръгнати от корен [bg]

— А бяхте готови да нахлуете с песен в Леса — каза Змеят, като се обърна. Принц Марек гледаше Йежи, посивял като огледало, стиснал безкръвните си устни. — Чуйте ме — продължи Змеят.

— Това ли? — Той посочи към Йежи. — Това е нищо. Покварата му е тройно премахната и е едва на три дни благодарение на каменното заклинание. Ако беше четворно премахната, можех да го пречистя по обичайния начин. Кралицата се намира в дърво-сърце от двайсет години. Дори да я намерим, дори да я изведем, дори да я пречистим — и ни едно от тези неща не е ни най-малко сигурно, тя пак ще е преживяла двайсет години с най-тежкото мъчение, на което е способен Лесът. Тя няма да ви прегърне в обятията си. Дори няма да ви познае.

— Тук имаме реален шанс срещу Леса — продължи той. — Ако успеем да пречистим този човек, ако унищожим още едно дърво-сърце, не бива да използваме пролуката за глупава атака в недрата на Леса и да рискуваме всичко. Трябва да подхванем най-близката граница, да проправим път, колкото можем по-навътре от изгрев до залез и след това на излизане от гората да я подпалим с огненото сърце. Можем да си върнем трийсет версти от долината и да отслабим Леса за три поколения напред.

— А ако майка ми също изгори? — попита принц Марек, като се отдръпна от него.

Змеят кимна към Йежи.

— Ти би ли предпочел да живееш така?

— А ако не изгори? Не. — Марек си пое въздух тъй трудно, сякаш гърдите му бяха стегнати с железни обръчи. — Не.

Змеят стисна устни.

— Ако успеем да отслабим Леса, шансовете ни да я намерим…

— Не. — Марек го прекъсна, замахвайки с ръка. — Ще изведем майка ми, а на излизане ще опожарим колкото можем по-голяма част от Леса. След това, Змей, когато я пречистиш и изгориш дървото-сърце, което я е държало, кълна се, ще получиш всички хора и брадви, които баща ми може да отдели и няма да изгорим Леса на трийсет версти: ще го изгорим чак до Росия и ще се отървем от него завинаги.

Докато говореше, той се изправи, раменете му се изпънаха назад, краката му стъпиха още по-твърдо. Прехапах устни. Нямах му вяра за пет пари, освен че ще направи, каквото му е угодно, но не можех да не призная, че има право. Ако отрежехме Леса с трийсет версти, това щеше да бъде голяма победа, но временна. Аз исках целият да изгори.

Винаги бях ненавиждала Леса, но от разстояние. Той беше град преди жътва, напаст от скакалци на нивата; нещо по-ужасно всъщност и от тях, повече като кошмар, но все пак просто се подчиняваше на собствената си природа. Сега виждах нещо съвсем различно: той беше живо същество, което съзнателно протягаше цялата сила на злобата си, за да ме нарани, да нарани всички, които обичах; надвиснал бе над цялото ми село, готов да го погълне също като Поросна. Не мечтаех да бъда героиня, както ме бе обвинил Змеят, но исках да нахлуя в Леса с брадва и огън. Исках да изтръгна кралицата от хватката му, да го обсадя с армии от всички страни и да го изравня със земята.