Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Заповеди, сър? — каза един от войниците, който бе част от стария му отряд.

— Свободно. Битката свърши — каза Гренън.

— А къде е магьосникът?

— Сигурно е мъртъв — каза някой.

— Не и докато не видя трупа му с очите си — отвърна Гренън. — И знам кой може да ми помогне да го намеря. Момчета, имам лоши новини. Вие бяхте…

Внезапно мъглата се вдигна и Гренън видя нещо, което го накара веднага да забрави за предателството на Гавин. Не беше трупът на магьосника, нито този на Гавин. Той дори не ги забеляза.

Гренън нямаше откъде да знае, че смъртта на магьосника бе сложила край на заклинанието. Нямаше как да знае, че дори и в момента снеговете се разтапяха и зимата приближаваше своя край.

Нямаше откъде да знае, че големият червен дракон бе дошъл, за да види с очите си, че със злоупотребата на древните сили е приключено.

Но едно нещо знаеше със сигурност. Никой тук освен него не знаеше какво да прави. Гледката на величествения звяр ги бе вцепенила. Но той знаеше какво да направи. Знаеше, че няма да оцелее, но и знаеше, че неговата смърт щеше да възроди една легенда от незапомнени времена.

— Момчета, махайте се — каза Гренън. — Бягайте. Този е мой.

— Ние ще се бием с теб!

— Току-що извоювахте свободата си. Не я пропилявайте — ще ви спечеля време, за да избягате.

— Успех, командире.

Бунтовниците се разбягаха.

Драконът го погледна спокойно, сякаш усещаше какво предстои. Очите му бяха хипнотизиращи, пълни с животинска мощ и безкрайна мъдрост. Люспите му блестяха.