![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— Господа — каза Фарадей. — Имаме си армия.
Гренън седеше до прозореца, наблюдавайки снежните преспи с безизразно изражение.
— Няма да им обещаем нито злато, нито земя — каза Гавин. — А това, от което най-много се нуждаят и за което винаги са бленували: свобода.
Гренън изсумтя.
— Трябваше да го направим още от самото начало.
— Фарадей не искаше да пилее ресурсите си. Винаги е бил малко стиснат в това отношение. Още не мога да го убедя да назначи ескорт на затворниците в Хекстон до тоалетните.
— Кажи му, че ако онези момци продължават да се изреждат в затвора, скоро ще плъзнат зарази. Това ще сложи край на бунта му по-бързо от липсата на войници на фронта.
Гавин се засмя.
— Не е смешно. Арогантното копеле нямаше да освобождава сатирите сега, ако не му бяха от полза.
— Не са важни намеренията, а действията. Той щеше да ги освободи и без това. Сега просто плановете му бяха ускорени. Агентите му вече предават посланието из цял Уестланд. Ако съдим по реакцията на нашия другар, до няколко дни тук ще има хиляди сатири, готови да се бият със зъби и нокти в името на бунта и тяхната свобода.
— Чудесно — глухо отвърна Гренън.
— Добре ли си? Не си мръдвал оттук три дни. Отрядът ти започва да се тревожи за теб.
— Майната им. Не съм им бавачка — отвърна Гренън.
— Гренън, Фарадей планира това от десет години. Запасите му от търпение са на изчерпване, особено сега, когато всичко може да се разпадне за миг. И ние трябва да бъдем също толкова търпеливи към нег…
— Няма да се бия повече, Гавин. Фарадей ми показа, че светът, в който бунтът победи, няма да е с нищо по-различен от предишния. Поне спрямо отношението към мен и моите вярвания.
— Но…
— Сега не ми приказвай как имате нужда от всеки боец. Имате си бунт. Имате си и армия. Вече не ви трябвам. И никога не съм ви трябвал толкова много. Сбогом, хлапе.
Гренън се обърна и си тръгна. Гавин понечи да го спре, да го разубеди, но не можеше. Изобщо не можеше да се движи. Кристалът му сияеше по-ярко от когато и да било. В ума му гръмна глас, който той познаваше много добре. Гласът на Галдред.
— Другари! — каза той. С крайчеца на окото си Гавин видя, че близо до него сатирът също бе замръзнал. Това не бе послание само за него. — Скъпи мъченици! Ние не делим една кръв, но сме единни в нашата мъка! Нашата болка! Твърде дълго служите на тези хора! Твърде дълго слушате празните им думи за свобода и възмездие! Техните лъжи пълнят и тровят умовете ви, правят ви бавни и слаби! И вашата мъка става моя. И вашата болка става моя.
Всяка фибра от тялото му кънтеше с гласа. Това послание изобщо не бе за него.
— Време е да се освободите от това робство! Няма окови, които да ви държат, няма сила, способна да ви спре! Само тази на собствените ви умове! Разбийте оковите на ума, вижте през лъжите на хората и се издигнете, горди и могъщи както в старите дни!
Галдред го имаше предвид в буквалния смисъл. Сатирът започна да се изправя. Изкривената му жалка фигура се пренареждаше и надигаше. Очите му светеха както никога досега. Сатирът се изправи в цял ръст — бе с една глава по-висок от Гавин.
Но промяната бе прекалено рязка, прекалено внезапна, избликът на енергия прекалено голям. Снагата му не издържаше — немощните крака се тресяха, а тялото му се раздираше от болезнени спазми и гърчове. От устата му излетя ужасяващ писък. После очите му се изцъклиха и сатирът падна на земята на смачкана купчинка. Мъртъв.
А Гавин дори не знаеше името му.
— Всичките? — глухо повтори той.
— До един — мрачно потвърди Фарадей. — Галдред отрови умовете им с магията си и те сами се унищожиха. Ти го видя с очите си. Сега всеки сатир в цял Уестланд… е мъртъв.
Всички мълчаха. Думите им убягваха.
— С тях умира и бунтът — промълви Гавин. — Загубихме армията. Моралът ще удари дъното и малката групичка, която събрахме, ще се разпадне.
— Не — каза Фарадей твърдо. — Тук грешиш. Цял Уестланд стана свидетел на това жестоко масово убийство. Техният потрес ще се превърне в гняв, гневът в омраза, омразата в желание за възмездие. Галдред се разкри пред хората и сега те видяха истинската му същност. Утре към бунта ще се присъединят десет пъти повече. Вдругиден още толкова. И до седмица ще имаме армията, която ни трябва. Тогава ще отмъстим за сатирите. Трябва ни само едно нещо.