![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— К-к… — опита Тарина, после прочисти гърло и пробва отново. — Коя си ти?
— Фу! — сбръчка възмутено финия си нос красивото студено видение пред нея. — Сигурна ли си, че си принцеса наистина? Що за принцеса не разпознава вещица, като я види?!
После надменно вдигна брадичка и процеди през съвършените си, сърцевидни и сиво-сини устни:
— Пред теб стои Фей, вещицата на Северния вятър. И не си прави илюзии, че ти помагам, момиче! Аз не съм като онези глупави кискащи се летни създания, които танцуват до изнемога по поляните, а като дойде студът, се крият в най-дълбоките хралупи. Безмозъчни същества! Ха!
Нова пауза. Тарина леко размърда пръстите на краката си, които бяха започнали да изтръпват. Вече почти не усещаше студа. Незнайно защо, това я накара за първи път да почувства, че случващото се е реално. Абсурдно, наистина. Особено, докато ходилата й все още се носеха на метър над земята.
— Слушай сега, защото няма да повтарям, а и наистина се уморих да говоря с теб. Човешките същества сте толкова досадни! Както и да е. Само слушай и изпълнявай. Сушата, която е нападнала земите ти, е заради Снуг. Снуг е змей. Живее ей там. — Вещицата махна неопределено с ръка в посока към високите зловещи планини, които закриваха хоризонта. — Излюпил се е съвсем наскоро, преди двайсетина години, а се засели на Сивата планина преди две. Да ти звучи познато?
— Тогава започна сушата… — измърмори Тарина, на която все още нищо не й бе ясно.
— Именно. Снуг си е направил леговище на върха на планината, там, където извира Зелената река. Това е реката, която напоява земите на царството, нали?
— Да, така е… само че Зелената река почти пресъхна. Полетата край нея, които някога бяха плодородни и тучни, сега пустеят… лято е, но жътва не очакваме…
— Това е заради него. Снуг е препречил извора.
— Че защо?
— Кой знае какви мисли се въртят в главата на един змей? Може да иска да си направи вана.
— Той спира извора, така ли? Обаче… и дъжд не вали. Да не би да разгонва и облаците? — На Тарина цялата история й звучеше все по-неразбираемо.
— Лично не съм го виждала — небрежно отвърна вещицата, — но малко неща остават скрити от очите на горските и планинските духове. Те твърдят, че основното му занимание е да гони и изпарява облаците с огнения си дъх.
Тарина чак подскочи. Започваше да се нервира, нямаше две мнения по въпроса.
— Добре, ако за минута приемем, че това е истина…
— Нима намекваш, че лъжа?
— Вещиците не са известни с искреността си! Винаги имате задни мисли, дори думите ви да са верни!
— Така е — неочаквано се съгласи въпросната вещица, без изобщо да губи достойнството си. — Което няма никакво отношение към задачата ти.
— Задачата… ми?
— Не ти ли казаха самодивите? Безполезни празноглавки!
— Да ми кажат какво?
— Принцесата трябва да извърви пътя чак до върха на Сивата планина, да убие змея, да освободи извора на реката и да върне водата на хората. Само така могат да се спасят. Още една зима, люта и гладна като предната, и няма да имаш поданици.
— Поданици ли… — Тарина наистина не бе мислила никога за тези неща.
— Няма какво да умуваш! Не мога да повярвам, че не са ти казали! — изфуча още един път вещицата. — Всичко ли трябва да правя сама?
След което въздъхна дълбоко и прочувствено, отметна назад тежката си сребриста коса и повтори:
— Трябва да отидеш, да победиш змея и да освободиш водите на извора. Иначе — всичките сте дотук!
Тарина я погледна подозрително:
— Ти каква полза имаш от това? Никой никога не е чувал вещица да помага на хората безплатно!
— Имам си отдавнашен спор с Феята на лятото, а това е нейна работа. Да не мислиш, че един змей има толкова акъл, че да измисли сам подобен пъклен план? Само тя го е подучила! Но няма да стане на нейното!
На Тарина почти не й се наложи да размисля.
— Няма да го направя! — отсече. — Няма да участвам в игричките ви. Освен това, сигурна съм, че лъжеш. Цялата история е съшита с бели конци — вещица на зимата, която търси някой да й свърши мръсната работа, че да не се възцари вечна зима?! Без мене!