![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— Какво? — попита някой.
— Знаме. Символ, зад който да се обединим. Не парче плат, а идея, девиз, който да остане в ума на хората и да ги тласка напред. Идеи?
— Само една — каза Гавин тихо.
— Каква?
— Смърт за магьосника.
Фарадей бе прав. Армията бе събрана за близо седмица. Организацията и въоръжаването й отне малко повече време, но пожарът на бунта гореше както никога досега. Броните и оръжията на хекстонския гарнизон бяха безценно попълнение към бунта, което превърна тълпищата от прииждащи доброволци в истинска армия.
Макар да бе минал едва месец, за Гавин той се стори като година. Гласовете на сатири, крещящи за възмездие изпълваха ума му редом с този на баща му, без да му дават миг покой. Нямаше да е толкова нетърпимо, ако имаше какво да прави, но Фарадей не го позволяваше за нищо на света.
— Ти все още си тайният ни и може би най-силен коз. Ако армията се провали и шпионите ни бъдат заловени, все още имаме шанс. Но ако ти се провалиш, с бунта е свършено. Галдред е многократно по-силен, отколкото си мислех. Ще те държа вън от играта колкото се може по-дълго.
Гавин не беше спал от дни. Или седмици? Времето губеше смисъл.
— Шпионите ни откриха скривалището на магьосника — рече му Фарадей.
— Чудесно — отговори Гавин с пресипнал глас.
— Армията е готова — предпазливо продължи лорда. — А ти?
— Повече от готов.
— Радвам се. Защото е твое задължение да го убиеш.
Гавин кимна. Беше чувал тази реч преди.
— Ти си нашият призрак, Гавин. Агентите ми намериха таен проход, който ще те отведе право при него. Армията ще му отвлече вниманието. Всичко зависи от теб. Смърт за магьосника!
Походът през планината му се губеше. Сякаш в един миг говореше с Фарадей, а в друг седеше пред тайния вход с малкия си отряд, вслушващ се в звуците на битката с войската на Галдред в далечината. Хората му се размърдаха неспокойно.
— Почти е време — прошепна Гавин. — Фарадей каза да изчакаме докато… Аха!
От сенките се появи още една фигура, загърната в наметало.
— Лорд Фарадей! — възкликна един от войниците.
— Да — отвърна лордът. — Нали не си мислехте, че ще изпусна моя върховен триумф? По-скоро бих умрял. Води, Гавин.
Гавин кимна мрачно и поведе през прохода, следвайки инструкциите на шпионите. Не можеше да каже, че одобрява решението на Фарадей, но и не можеше да отрече, че разбира мотивацията му. Ако лорда се бе опитал да го държи настрана в тази битка, Гавин щеше да обезумее. Обикаляха като че ли цяла вечност и Гавин все очакваше магьосника да изскочи зад някой ъгъл и да ги нападне. Но нямаше жива душа и стъпките им кънтяха по пустите коридори. Най-накрая стигнаха до това, което според шпионите бе личната обсерватория на магьосника.
— На три — прошепна Гавин. — Едно…
Войниците се размърдаха.
— Две…
— Смърт за магьосника — прошепна Фарадей.
— ТРИ!
Те нахлуха в обсерваторията.
Цялото помещение бе претъпкано със стотици томове прашасали книги и десетки неизброими предмети в най-различни цветове и форми. Всичко бе обвито в плътен слой преплетени паяжини. Единствената светлина идваше от прозорец, от който Гавин можеше да види бушуващата битка в далечината. А в средата на помещението стоеше Галдред. Висок, тъмнокос и младолик. Толкова различен от мъжа, убил баща му и въпреки това досущ като него. Кехлибарените му очи, пропити с магия, следяха натрапниците зорко. Черното му наметало лъхаше на смърт.
— Най-после се среща… ААААА! — изкрещя Фарадей.
Лордът бе казал, че предпочита да умре, вместо да изпусне този момент. Едва ли бе имал това предвид. Гавин извади меча си от трупа му и с няколко бързи движения съсече и другите от отряда. Те бяха толкова стъписани, че дори не помръднаха.
Галдред се засмя звънко и изръкопляска.
— Какво направих? — изстена Гавин.
— Само това, за което си роден, моето момче.
— Ти… — Думите трудно излизаха от устата му. Кристалът му блестеше. — Ти уби баща ми!