![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Бяха на бойното поле. В ръката си държеше кристала, който бе насочил към събралата се армия от бунтовници. От него извираха снопове от унищожителна енергия, които сееха смърт. Чуваха се писъци и викове за милост. Гавин знаеше, че всички го виждат. Галдред стоеше до него и се усмихваше.
„Вече е прекалено късно“, помисли си Гавин. „Да“, отговори магьосника в ума му.
Той виждаше плана му. Някой щеше да съсече Гавин, мислейки го за магьосника и тогава Галдред щеше да развали заклинанието. Убедени в своята победа, бунтовниците щяха да осъзнаят, че Гавин е бил магьосника през цялото време и ги е лъгал. Такова разкритие би накарало всеки да спи с нож под възглавницата и да си пази гърба. Рано или късно това недоверие щеше да прерасне във вражда. А враждата щеше да даде началото на войната. „Точно така“, каза магьосника в ума му. „И ти не можеш да направиш нищо по въпроса.“
„Мога да ги избия всичките тук и сега и няма да има война“, помисли си Гавин и потръпна. „А защо пък не?“ „С какво ще си играя после?“ Това не бяха неговите мисли, а мислите на магьосника. В ума му говореха много и различни гласове, които спореха помежду си. „Той е луд“, каза си Гавин.
Но нещо глождеше ума му, някакъв малък детайл, който бе пропуснал преди или бе сметнал за незначителен… Кристалът! „Има си и своите засечки. Една засечка. Няма значение.“ Какво бе имал предвид магьосника? Каква засечка? Защо вече не чуваше гласовете в ума си? Дали можеше да се движи?
Писъците затихваха, заменени от молби и стонове. Отчаянието на бунтовниците изпълваше умовете им. Галдред го усещаше и му се наслаждаваше. Гавин също го усещаше, но все по-слабо. Връзката му с магьосника ставаше все по-слаба. Същото важеше и за контрола му над него.
Галдред се бе смръщил, но преди да направи каквото и да било, Гавин извади меча си и го намушка. Магьосникът изрева и рухна. Плътна мъгла скри двамата от погледите на армията, преди някой да види какво се бе случило.
— Как е възможно? — изръмжа магьосника.
— Магическият кръг, Галдред — усмихна се Гавин. — Петте минути, които прекарах в магическия кръг. Единствените пет минути от живота ми, в които ти не си ме контролирал. Защото кристалът не действа в него. Това бе засечката, за която говореше, нали?
Галдред мълчеше и агонизираше.
— Тогава за пръв път мислех и действах самостоятелно. И тогава едно джудже сложи една идея в главата ми, която остана там. Идея, която не бе твоя и над която ти нямаше контрол. Че аз съм единственият, който може да те убие. Тази идея, това кътче от ума ми, което не е под твоя контрол ми даде волята да те убия.
— Дори и да е така — изхриптя Галдред, — ти си оставаш предател. Тази мъгла ни скри от погледите на бунта и те никога няма да разберат какво си направил за тях. Със или без мен, война ще има, Гавин Сайкс.
— О, не мисля, че ще има. Аз съм призрак, Галдред, тайния коз, за който знаят само малцина избрани. И сега те са мъртви, изчезнали или умиращи в момента. За тази армия аз не съществувам и никога не съм съществувал. Трябва да се доверяваш на някого, за да бъдеш предаден. Те дори не ме познават. Само ти ме познаваш истински. Аз съм твоят призрак, твоята сянка.
Галдред отново изръмжа.
— И затова си още жив. Кристалът е, нали? Връзката с мен те поддържа жив. Също както първичните сили те поддържаха жив на цената на разсъдъка ти. Готов да убие десетки хиляди, само защото му е скучно. Покрил целия свят със сняг от завист. Нищо чудно, че драконите се боят от тази сила.
Магьосникът изрева. Очите му бяха станали кървавочервени.
Гавин счупи кристала.
— Този мръсен предател! — изрева Гренън.
Още когато разбра за случило се със сатирите той прие, че трябва да преглътне наранената си гордост. Магьосникът трябваше да бъде спрян и Фарадей и Гавин щяха да имат нужда от цялата помощ на света. Но сега видя със собствените си очи как Гавин, застанал до страната на магьосника, избива бунтовниците. После мъглата ги скри. Той не знаеше защо и как се бе появила мъглата, но едно нещо знаеше със сигурност: Фарадей бе несъмнено мъртъв и той бе единственият освен магьосника, който знаеше кой е Гавин Сайкс и какво бе направил.
Хората трябваше да разберат за неговото предателство. Снегът вече покриваше телата и създаваше илюзията за мир. Оцелелите бяха малко и невероятно объркани. Гренън започна да си пробива път през преспите, издавайки заповеди на висок глас, за да ги извади от шока и да ги върне в реалността. Те се скупчиха около него.