![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
- Ти си кисуатец, който навремето е бил заможен и уважаван - отбеляза тя и жрецът кимна в съгласие. Обърна се към Етисеро и премина на гуджаарейски, за да я разбере:
- Ще ни подариш ли подходящо облекло и припаси за из път? Няма да те обиждам с приказки за пари, но ще бъдеш приеман в моя дом като член на семейството, когато и да се появиш занапред в Кисуа. - И, естествено, щеше да има грижа да му осигури колкото е възможно повече изгодни сделки с нейните хора от сона.
С този жест, изглежда, спечели благоразположението на Етисеро.
- Разбира се. Ще накарам Саладроним да намери дрехи за момчето - те са почти еднакви на ръст.
Тръгна да слиза по стълбите, но спря до нея и докосна ръката й.
- Сигурна ли си, че трябва да правиш това, Нанди? Хвърли поглед назад към Бирниците, без опит да прикрие своята неприязън или пък да понижи глас. - Ако ти направи нещо онзи черният, лично ще го убия.
- Нищо подобно няма да сториш - сряза го тя и също погледна бегло към Ехиру.
По-възрастният Бирник се бе отдалечил към завесата на терасата, за да им предостави максималното уединение, което обстановката позволяваше. Чиракът обаче се забави малко, като ги изгледа студено, преди да се извърне и да последва своя господар.
- Обичаите на гостоприемството...
- Не се прилагат, след като напусна твоя дом, Етисеро. Колкото и да ме обичаш, ти сам каза, че вече все едно съм мъртва. Освен ако не убедя тия двамата, че собствената ми очевидна поквара е резултат от интрига на много по-покварени люде с много по-покварени намерения. - Тя се усмихна примирено. - Но те могат да ме убият и в този случай. И може би дори с право.
Той се взира в нея известно време.
- Ти не си убила онова дяволче, Сунанди.
- Аз изпратих Лин. Знаех, че враговете ни са способни на всичко, за да запазят тайните, които бяха у нея. Един офицер ще понесе отговорност за смъртта на свой подчинен, ако стори същото по време на война, нали така?
- Ти не си офицер, момичето не е войник, а и не сме във война.
- Напротив, Етисеро, във война сме - или поне скоро ще бъдем, когато съобщя на Протекторите какво се случва в този град. При това Лин изобщо не е първата жертва в тази война. - Затвори очи и докосна гърдите си. Ако не бе замесен Жътвар, можеше поне да се надява, че Лин ще срещне Кинджа там някъде, из необятните простори на Ина-Карек. И тогава биха станали баща и дъщеря в смъртта, каквито не можаха да бъдат в живота. Само че Жътварите не оставяха нищо в който и да било свят, след като се разправеха с жертвата - нито буден живот, нито душа за сънища. Не можеше да се надява дори на утеха.
Етисеро я хвана за ръка.
- Да не бяха ония там - той кимна рязко към Бирниците, - нямаше да те пусна оттук, преди да пресъхне твоята мъка, Нанди. В такива времена трябва да си сред приятели, не сред врагове.
- С враговете е за предпочитане. Те ще ми помагат да не забравям защо загина Лин. - Усмихна се печално и внимателно издърпа ръката си от неговата. - А и достатъчно много застраших собственото ти семейство с присъствието си.
Лицето на домакина посърна, но той остана безмълвен знаеше, че гостенката му казва истината. Тя се усмихна отново, приближи го плътно и го целуна по бузата.
- А сега побързай. Керванът със сигурност ще потегли преди следобедната почивка.
Когато пристигнаха, пазарният площад в Квартала на неверниците бе претъпкан, а въздухът - наситен с прах, аромати на пържена храна и смрад от животински изпражнения. Купувачи и търговци, понесли на гръб своите стоки, се смесваха в радостно хаотично оживление, което правеше в сравнение с това тук по-уредените пазари в Гуджааре да приличат на погребални церемонии. Но Сунанди не пропусна и по-неприятните свидетелства, че не се намира в Града на Хананджа - из тълпата бродеха джебчии, някакъв търговец крещеше обиди в лицето на припрян клиент, продавачи на стоки със съмнителен характер преговаряха по ъглите. Тя скришом напъха кесията дълбоко в пътническите одежди.
Отначало се бе безпокоила за двамата гуджаарейци, които можеха и да не проявят нужната предпазливост, след като не бяха привикнали към грубите нрави, царящи отвъд стените на града им. Но Ехиру вече бе скрил кесията си от чужди погледи, а момчето както обикновено бе последвало неговия пример. Подражанието обаче не бе пълно - Ехиру се движеше сред тълпата с такава лекота и спокойствие, че никой не би могъл да заподозре у него онова благочестиво чудовище, което представляваше. А Ниджири зяпаше с отворена уста наоколо. Изглеждаше точно като избягало от кастата на слугите момче за всичко, което попива първи впечатления от живота отвъд стените на Гуджааре, но на нея й се струваше, че това не е изцяло актьорска игра.