В капана на времето [bg]

— Това звучи обещаващо. А кой е мосю Дюверне?

Хвърли ми ухилен кърпата.

— Министър на финансите, сасенак.

— О… И ти си доволен, че си го ядосал.

— Той се ядоса на себе си, че изгуби, сасенак — обясни Джейми. — Сега няма да се успокои, докато не ме победи. Ще дойде у нас в неделя за нова партия.

— Браво! А докато играете, може да го увериш, че шансовете на Стюартите са незначителни и Луи не бива да ги подпомага финансово, нищо че са му братовчеди.

Джейми кимна и приглади с пръсти мократа си коса назад. Огънят не беше запален и той леко трепереше.

— Къде се научи да играеш шах? Не знаех, че умееш.

— Колъм Макензи ме научи. Когато бях на шестнайсет, живях цяла година в замъка Леох. Имах учители по френски, немски и математика, но ходех в стаята на Колъм всяка вечер за час, за да играем шах. Не че му трябваше цял час, за да ме бие — добави мрачно.

— Нищо чудно, че си толкова добър. — Чичото на Джейми, Колъм, страдаше от деформиращо заболяване, което ограничаваше подвижността му, и за сметка на това беше развил ум, който можеше да засрами и Макиавели.

Джейми стана, откачи колана с шпагата и присви очи към мен.

— Не си мисли, че не знам какви ги вършиш, сасенак. Променяш темата и ме ласкаеш като придворен. Не ми каза за нишата?

— Ти нали каза, че няма да ме биеш — напомних му и седнах малко по-назад в креслото, само за всеки случай.

Той пак изсумтя, хвърли колана върху скрина и свлече килта до мократа риза.

— Приличам ли на човек, който ще набие бременна жена?

Гледах го с колебание. Чисто гол, с мокри червени къдрици и бели следи от камшика по тялото, той приличаше на изскочил от викингски кораб, за да насилва и плячкосва.

— Всъщност изглеждаш способен на всичко — казах аз. — А що се отнася до нишите, да, каза ми. Предполагам, че трябваше да изляза от залата, за да си сваля обувките, но откъде да знам, че онзи идиот ще ме проследи и ще започне да ми гризе пръстите? А ако не възнамеряваш да ме биеш, какво точно си намислил? — Стиснах здраво подлакътниците на креслото.

Той легна на леглото и ми се ухили.

— Свали тая курвенска рокля, сасенак, и ела при мен.

— Защо?

— Ами не мога да те напердаша, нито да те хвърля във фонтана. — Сви рамене. — Мислех да ти покрещя хубаво, но едва си държа очите отворени. — Прозина се страховито, примигна и пак ми се усмихна. — Ще ми напомниш ли да го направя сутринта?