Кръвта на боговете [bg]

Легионите не бяха спрели, докато консулите изслушваха съ­общенията: продължаваха безизразно напред, докато получава­ха новите заповеди. За тях нямаше особено значение дали ще спят в палатки край пътя, или в палатки до римско градче. В края на деня палатките си бяха палатки.

Придвижването на толкова много хора изискваше доста умения и двамата консули с готовност оставиха тези задачи на подчинените си. Когато приближиха на около миля от укрепе­ното градче, дузина екстраординарии и трима трибуни на Ок­тавиан излязоха да им помогнат да организират разполагането, без да усложняват положението покрай легионите, които вече се намираха в района. Разбира се, най-добрите места вече бяха заети, но Хирций и Панса не ги беше грижа за това. Те приеха поканата да се срещнат с Цезар в една хубава провинциална къща извън градските стени и потеглиха заедно с ликторите си и личната си охрана. Представляваха доста внушителна гледка. Беше им предложено примирие и Хирций не очакваше преда­телство, но въпреки това бе взел със себе си достатъчно мъже, за да може да се бие, ако се наложи. Така или иначе, новият му пост изискваше подобна свита и той изпитваше удоволствие при вида на строгите ликтори, които дебнеха някой да не обиди по някакъв начин личността му.

Имението беше мъничко в сравнение с онези около Рим, но Хирций оцени по достойнство вкуса и средствата, отишли за създаването му. До основната постройка се стигаше през отво­рени порти и просторен двор, където слугите чакаха да отведат конете им. Хирций погледна към колонадата при входа и видя Октавиан да ги чака там. Младият мъж не показваше никакви признаци за напрежение и Хирций с горчиво раздразнение за­беляза, че е красив, с широки рамене и дълга коса, прибрана от­зад. Това беше първата им среща, но самоувереността в сивите очи, наблюдаващи консулите, беше категорична.

Хирций и Панса заедно изкачиха стъпалата. Вечерта беше мека и топла, във въздуха се носеше миризма на прясно окосе- на трева. Хирций пое дълбоко дъх и усети как част от напреже­нието му изчезва.

- Великолепна къща. Цезар - каза той. - Твоя ли е?

- На един приятел, консуле - отвърна Октавиан. - Тази ве­чер ще се срещнете с него и ще можеш да му го кажеш лично, макар че той вече се гордее с нея. Добре сте дошли. Кълна се, че ще бъдете под моя закрила, докато сте в Арециум. Ако же­лаете, има стаи за вашите ликтори и свитата ви. Заповядайте вътре, за да се подкрепите.

При мисълта за храна Панса моментално пристъпи напред. Хирций изгледа подозрително спътника си, но го последва, като отпрати чакащите ликтори с бърз жест. Имаше момен­ти, в които човек трябваше да се довери на домакина си, а постоянното подозрение беше обида и за двамата. Припомни си, че Октавиан можеше да избие целия Сенат, но не го беше направил.