Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

при друга… Няма да я съдя, не бива и да й се сърдя, затуй че нейното държание не е по моето желание. [280] А има ли възможност тя?… Познавам й предаността, знам колко тя е отзивчива и следователно не бива [284] сега да й държа карез. Прави каквото щеш от днес, Изолда, твойто намерение не буди вече в мен съмнение. [288] Сърцето ми ще отгадае от само себе си каква е причината за тез промени. Уви, сега сме разделени!… [292] Не ме обича вече тя… В противен случай любовта открила би й начин прост да ми спести… Какво?… Тормоз. [296] Ами къде ще ме намери? Да чука по различни двери? Ала защо?… Да утеши човека, който все тъжи [300] по нея?… Но ще се обрича на риск… Тогава да обича мъжа си; мен да ме забрави. Дано сърцето ми сподави [304] гнева си, който го разяжда. Но ако с грижи я обгражда крал Марк (та той й е съпруг), защо да страда тя по друг? [308] Щом щастие мъжът доставя, любовник лесно се забравя. Какво ли любовта ми струва, ако Изолда се любува [312] на щастието си лоялно! Навярно е съвсем нормално да жертва тя без съжаление предишното си увлечение [316] и в своя дом да отстоява това, което притежава, да чака истинска облага от туй, с което разполага. [320] Щом среща нежност, тя ще търси да свикне някак си с мъжа си и в миговете си блажени не би си спомняла за мене. [324] И да си спомня, полза няма. Не ще да е беда голяма за нея, ако зло ми стори… Но би ли дръзнала да спори, [328] че без любов ще е щастлива. Когато чувствата си скрива, когато липсва любовта, как ще познае тя страстта [332] с мъжа си, как ще се привърже към него, как тя толкоз бърже възлюбения ще забрави? Тя може ли да изостави [336] и да намрази своя мил, човека, който е делил със нея радости и скърби? Как някой може да загърби [340] туй, за което е милял! Щом пламъкът е отгорял, отдалечи се, без да мразиш и гледай някак да запазиш [344] едно коректно поведение. Доброто първо впечатление не бива да се помрачава! На злото зло не се въздава, [348] с доброто злото се възпира. Нормално е да се презира туй, що е недостойно, долно, щом се зачитат драговолно [352] възвишеното и доброто и щом те вземат връх над злото. Изолда вече ми доказа, че ме обича… Да я мразя [356] не бива и не ще я съдя, каквато и от днес да бъде, каквото и от днес да прави. Ако рече да ме забрави, [360] ще я забравя на свой ред, ще я отбягвам занапред: каквото тя на мене стори, с такова ще й отговоря. [364] Ще се освободя и аз от прежната любовна страст, тъй както вече тя постъпи, приемайки, че по̀ са скъпи [368] съпружеските отношения. Защо и аз не се оженя? След като възприе тя брака, защо ще трябва аз да чакам? [372] Тя има мъж и няма как да не зачита своя брак. А мен какво ме притеснява? Ще се оженя и тогава [376] ще проверя дали щом имам жена, макар и нелюбима, в леглото бих забравил аз Изолда, както в този час [380] тя зарад Марк забравя мен. Заричам се от този ден да правя като нея вече. Та тя самата се отрече [384] от любовта ни, щом брак сключи. Какво ли може да се случи? Дали жена си ще обикна, ще мога ли и аз да свикна [388] със нея, както с краля тя?“         Какво да прави с любовта Тристан? Любов, която носи безброй мъчителни въпроси! [392]