![Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/5/dyavolski-ustrojstva-bg-download.jpg)
Дяволски устройства [bg]
- Автор: Рив Филип
- Серия: Смъртоносни машини #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2263-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:
Рен се изчерви цялата. Как беше възможно някой да си помисли, че е влюбена точно в Тео Нгони, в него от всички хора на света? Тя го погледна и се подразни, като видя, че той също се е засрамил, сякаш идеята, че е влюбен в Рен, му се струваше нелепа.
— Търпение, влюбени гълъбчета — каза кметицата и целуна двамата по челата. След това се усмихна и отвори вратата на спалнята си. — О, между другото — измърмори тя, — нито дума на никого за горкия господин Пловъри. Няма да позволя това ужасно събитие да развали празненствата за Лунния фестивал…
23.
Светло, по-светло, брайтънски светло!
Лунният фестивал! Още с изгряването на слънцето от града-сал се надигна голяма шумотевица. Актьорите и хората на изкуството, които обикновено не се събуждаха преди обяд, скочиха от леглата си при първите крясъци на чайките и се заеха с финалните щрихи на украсите и карнавалните шамандури, а собствениците на магазини отвориха капаците и дръпнаха щорите с приповдигнат дух и очаквания за невиждани продажби. Брайтън не беше религиозен град. Повечето от жителите му смятаха религията за приказка, дори за измама. За тях изгряването на първата пълна луна на есента, което в другите градове се смяташе за тържествена и свещена нощ, за тях означаваше само едно: беше време за парти!
В интерес на истината почти винаги беше време за парти на борда на Брайтън. Рен пристигна тук по време на Летния фестивал, който представляваше цели шест седмици празненства в чест на боговете на лятото. Той приключи с поредица от партита с фойерверки и модни паради. След него дойде Фестивалът на огромните шапки, Биеналето на кашкавалените скулптури, Фестивалът на неизнесените пиеси, Седмицата на Поскит и Денят за дразнене на мимовете (в който на брайтънци им беше позволено да си отмъстят на ятата досадни улични изпълнители). Въпреки всички тези празници Лунният фестивал заемаше специално място в сърцата и портфейлите на жителите на Брайтън, а нарастващият сбор от градове на брега обещаваше богата жътва от посетители. Дори главният редактор на „Палимпсест“, който принципно с удоволствие би публикувал слуховете, които стигнаха до него, за мистериозна смърт на Облак 9 през нощта, премести статията в една малка колонка на четвърта страница и запълни цялата първа страница с новини за Фестивала.
Госпожа кметицата Бу-Бу Пенироял предсказа вчера, че честванията по случай тазгодишния Лунен Фестивал ще бъдат най-запомнящите се за всички времена в историята на Брайтън. Госпожа Пенироял (39), чиято снимка можете да видите отляво, позира пред фотографа на „Палимпсест“ заедно с отбрана група от най-красивите ѝ прислужници. Тази вечер кметицата ще бъде домакиня на най-богатите хора от Средноморието, когато Павилионът ще отвори врати и дансинги за Бала на кмета.
„Всеки, който е някой, с име и постижения, се е запътил към Брайтън!“, каза госпожа Пенироял. „Какво по-добро място за отбелязване на Лунния фестивал от този бял град, носещ се по лазурния океан?“
Разбира се, градът не беше нито бял, нито се носеше по лазурния океан, но така изглеждаше от наблюдателните платформи на Облак 9. Долу, на палубата, Брайтън не беше никак бял, покривите му бяха мръсни от фекалиите на чайките, улиците бяха пълни с лепкави и изхвърлени боклуци и се носеше сред помията от собствените си отпадъчни продукти и мръсотия. Времето обаче беше прекрасно. От брега навяваше приятен бриз, който брулеше летящите между Бенгази и Ком Омбо аеротаксита и разхлаждаше пътниците по обратния им път. Горещото слънце напичаше металните настилки и се разнасяха ужасни миризми от локвите с грес и повръщано, което гуляйджиите от предната вечер бяха оставили след себе си. С напредването на деня градът потъна малко повече във водата, натежал от тълпите посетители, които изпълваха улиците и изкуствените плажове, къпеха се в Морския басейн и пищяха весело. До следобед всички кошчета за боклук бяха претъпкани и чайките се бореха за изоставените парчета месо и сладкиши, прелитайки ниско над главите на дългите опашки под Фароското колело и пред входа на Брайтънския аквариум.
Том Натсуърти чакаше на опашката от празнуващи и наведе глава, когато поредната кряскаща чайка прелетя отгоре му. Големите птици го изнервяха, откакто се би с летящия преследвач на Зелена буря в Курника на мошениците. Само дето тези алчни чайки бяха най-малкият му проблем. Беше сигурен, че униформените служители на Аквариума ще разберат само с един поглед, че се е качил на борда на Брайтън едва преди час, през една дупка в корпуса на града, която „Ларва“ беше пробила. Очакваше всеки момент да го издърпат от опашката и да го обявят за нарушител и натрапник.