Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Създадените от Шан Ян нови държавни институции позволяват на Цин да мобилизира много повече ресурси отпреди това и по–ефективно от своите съседи. Но окончателната победа не е неминуема, тъй като силната конкуренция между воюващите страни ги принуждава бързо да заимстват своите институции. Затова историята на възхода на царство Цин до установяването на хегемония над целия Китай е свързана по–скоро с международните отношения, отколкото с нейното развитие.
Всъщност Цин играе незначителна роля за консолидирането на държавната система в края на периода Пролети–Есени като балансьор между по–могъщи съперници. Тя е най–западната от Воюващите царства, в резултат на което до известна степен е защитена географски (вж. картата на с. 160). Цин започва само 11 от 160–те войни между другите големи държави през периода 656–357 г.пр.Хр. Това започва да се променя след държавната реформа на Шан Ян; от 356 до 221 г. Цин подклажда 52 от 96–те войни между велики сили и печели 48 от тях. През последното десетилетие на IV в.пр.Хр. Цин нанася поражение на голямата южна държава Чу, а през 293 г. на източните си съседи Уей и Хан. Държавата Ци на изток, останала най–могъщата враждебна сила, е победена през 284 г. До 257 г. всички други държави губят статуса си на велики сили и последните обединителни войни през 236 г. довеждат до възникването през 221 г.пр.Хр. на една–единствена династия Цин над цял Китай.
За какво воюват Воюващите царства? Причината за конфликтите в Източна Джоу е свързана до известна степен с упадъка на стария аристократичен порядък и изместването на елитите от хора от простолюдието, които откриват нови възможности да се домогнат до властови позиции. Това е в основата на идеологическия спор между конфуцианци и легисти. Този конфликт се разгръща както в рамките на отделните държави, така и между тях и е едновременно следствие и причина за войните. Доколкото Цин може да се разглежда като блюстител на легизма, учението бива възприето по–скоро поради практически съображения, отколкото поради дълбоки принципни основания.
Доминиращата идея тук е различна и е центрирана около старата Шан–Джоу представа за кралската власт като обединител на цял Китай. Идеята за обединен Китай винаги е била по–скоро мит, отколкото реалност, но вътрешните разногласия в Източната династия Джоу винаги са били възприемани като продължителна аномалия, която трябва да се коригира от рода, възникнал като носител на небесния мандат. Следователно борбата за признание намира израз в конфликта между родове да свържат своето име с честта да управляват един–единствен Китай.
Китай през периода Воюващите царства
Един от големите метаисторически въпроси, който занимава учени като Виктория Хюи, е защо многополюсната китайска държавна система най–накрая се обединява през III в.пр.Хр. в границите на една огромна империя за разлика от Европа. Всъщност европейската държавна система също преживява процес на обединение със своите около четиристотин суверенни държави в края на Средновековието до началото на Първата световна война, когато те наброяват около двадесет и пет. Но въпреки опитите на завоеватели като Хабсбурга Карл V, Луи XIV, Наполеон и Хитлер една–единствена господстваща европейска държава така и не възниква.
Съществуват редица възможни обяснения. На първо място, географията. Широки реки, гори, морета и високопланински вериги разделят Европа на множество области: Алпите, Пиренеите, Рейн, Дунав, Балтийско море, Карпатите и т.н. Изключително важен фактор е големият остров Великобритания, който играе ролята на балансьор в европейската история с опитите си да осуети намеренията на мощни коалиции. За разлика от това първата китайска империя възниква само върху част от днешен Китай по протежение на северната ос запад–изток от долината на река Уей до полуостров Шандун. По това време армиите лесно прекосяват целия този регион особено след изграждането на голям брой пътища и канали през периода на Воюващите царства. Едва след като този регион укрепва като единна, могъща държава, тя се разширява на юг, север и югозапад.
Вторият фактор е свързан с културата. Съществуват етнически различия между племената Шан и Джоу, но възникналите по време на династията Джоу държави не са така ясно разграничени етнически и езиково до степента, до която се различават римляни, германци, келти, франки, викинги, славяни и хуни. Из Северен Китай се говорят различни китайски диалекти, но леснината, с която хора като Шан Ян и Конфуций се местят от едно място на друго, както и обменът на идеи между различните региони свидетелстват за високата степен на културна хомогенност.