Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 148
Перейти на страницу:

Но Питър се бе променил. Вече не беше мъжът, когото тя познаваше.

Отпратила го бе с надеждата за някаква промяна. Но сега, когато получаваше все повече доказателства, че тази промяна се е случила, изведнъж бе започнала да се страхува. Че не само се е променил, а и е сменил курса. Отплавал е далеч от нея.

Клара отново се загледа в уеб сайта, за да скрие тревогата си. Отначало само зяпаше в екрана и се надяваше, че никой не забелязва колко е разстроена, но след малко образите започнаха да достигат съзнанието й. Никога не бе виждала подобно нещо.

Създателите на градината се бяха опитали да вникнат в природните закони и тайнствата на Вселената и в онова, което се случваше, когато пътищата им се пресекат.

Когато се сблъскат. Дали бе като взрив на атомна бомба, който заличава всичко живо? Или като двойната спирала, която създава живот?

В тази градина нямаше отговори, само въпроси. Размишление.

Онзи Питър, когото Клара познаваше, обичаше сигурното. Но бе пропътувал половината свят, за да стигне до място, където бяха посадени въпроси. Където растяха. А несигурността процъфтяваше.

В Клара започна да покълва семенцето на успокоението. Самата тя с удоволствие щеше да посети подобно място. Старият Питър би й се присмял. Можеше да тръгне с нея, но щеше да го направи неохотно и непрекъснато щеше да подхвърля подигравателни забележки.

Но този Питър сам бе взел решението да отиде в „Градината на космичното размишление“.

Може би наистина бе сменил курса, но не се отдалечаваше от съпругата си, а по-скоро се приближаваше. Ако не буквално, то във всеки друг смисъл.

— Хм — изсумтя Рен-Мари, докато четеше, — градина е, но не в класическия смисъл. Там се смесват физиката и природата. — Възрастната жена вдигна очи от екрана. — Нещо като кръстопът.

Питър бе разпънал статива си на този кръстопът и се бе заел да твори.

Клара копнееше да поговори с него. Да разбере какво е узнал. Да чуе как се е чувствал. Най-сетне бе завил зад ъгъла. Тръгнал бе към нея. И тогава бе изчезнал от лицето на Земята.

* * *

— Станала е истинска атракция — каза Алфонс. — Стичат се хора от цял свят, за да я видят. Някои я определят като „мистична“.

Възрастният мъж произнесе последното с подигравателен тон, но Стюарт не му повярва. Чул бе думите на готвачката. Предупреждението. Да не разказва пак пиянската си история.

— Какво ти се е случило в градината, Алфонс?

Клара се върна на картините на Питър. Но се загледа не в онази с шахматната змия, а в другите две.

Нямаше как да е сигурна, но подозираше, че и те са били нарисувани в „Градината на космичното размишление“. Същата палитра, същата жар.

Като първата картина и тези представляваха експлозии от цветове. Краски, които се биеха почти яростно. Немислими, непривлекателни цветови съчетания. Питър като че ли бе рисувал с неистов плам в отчаян стремеж да сграбчи нещо мимолетно, да го улови и пресъздаде.

— Изглежда така, сякаш мозъкът му е гръмнал и е опръскал листа — коментира Жан Ги, който бе застанал до Гамаш.

Клара си задаваше въпроса какво ли бе видял Питър в „Градината на космичното размишление“? Какво ли бе почувствал?

* * *

Алфонс хвърли поглед през рамо към люлеещата се врата, която водеше към кухнята, сетне облегна лакти на бара и сниши глас:

— Но да си остане само между нас, разбра ли?

Стюарт кимна с ясното съзнание, че лъже човека.

— Беше миналата есен. Отидох един ден на свечеряване да пострелям по зайците.

И разказът потече.

Старецът замълча, след като описа първия си неуспешен опит да убие заека.

— Правил съм го и преди, много пъти. Още от малък.

— Беше ли ходил в градината дотогава? — попита Стюарт.

Алфонс кимна.

— Застрелял съм много зайци там. Но никога не бях виждал точно такъв.

— С какво беше по-различен?

Алфонс внимателно се вгледа в полицая. Старецът вече не изглеждаше като сервитьор в крайпътна закусвалня. Приближил се бе на сантиметри от лицето на Стюарт. Имаше нещо древно в него. Но не и крехко. Приличаше на моряк, който цял живот е плавал с лице срещу вятъра. Пътешествал е в търсене на нови земи.

И най-сетне е намерил онова, което диреше. Бряг.

— Да ти разкажа ли? — попита.

За пореден път Стюарт се зачуди дали наистина искаше да чуе отговора.

Кимна.

— Гледах го този заек, застанал на задните си крака. Изправен. Огромен. Сив. Не помръдваше. Дори когато отново вдигнах пушката. Просто си стоеше. Виждах гърдите му. Виждах как диша и как бие сърцето му. Тогава забелязах нещо зад него.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)