Отровни думи [bg]

— Къде е? Искам да го видя.

Личеше си, че иска да направи много повече.

— Инспектор Бовоар е с него. В обора са.

— Добре — отвърна Марк и тръгна към вратата.

— Марк, почакай! — Майка му се затича след него. — Може би е най-добре да оставим полицията да се оправя с това.

Карол Жилбер все още изглеждаше уплашена. И с основание, каза си Гамаш, като се сети за мъжа в обора.

— Шегуваш ли се? Този човек ни шпионира от известно време, а може би и не само това.

— Какво имаш предвид?

Мъжът се поколеба.

— Какво криеш от нас? — настоя жена му.

Марк стрелна Гамаш с поглед.

— Мисля, че натрапникът може да е убил онзи старец и да е оставил трупа в къщата. За да ни сплаши. Или е искал да убие някой от семейството. Помислил е бездомника за някого от нас. Не знам. Но първо се появява този труп, а после някакъв се опитва да нахълта в дома ни. Някой се опитва да ни навреди. Искам да разбера защо.

— Чакай, чакай малко — прекъсна Доминик мъжа си и вдигна ръка, за да го накара да замълчи. — Какво искаш да кажеш? Че трупът наистина е бил тук? — Погледна към вестибюла. — В дома ни? — Обърна се към Гамаш: — Вярно ли е? — Накрая пак погледна мъжа си: — Марк?

Той отвори и затвори уста, без да каже нищо. Сетне си пое дълбоко въздух и призна:

— Да, наистина беше тук. Полицаите бяха прави. Една нощ се събудих и го намерих. Изплаших се и постъпих глупаво.

— Занесъл си трупа в бистрото? — Доминик изглеждаше толкова шокирана, сякаш я бе зашлевил любим човек.

Майката на Марк се бе втренчила в него, като че ли се е напикал насред ресторанта на „Шато Фронтенак“91. Направил го бе като малък веднъж и отлично си спомняше това изражение.

Умът му препускаше светкавично из тъмните си кътчета в търсене на човек, върху когото да хвърли вината. Нямаше как той да е виновен. Определено имаше фактори, които жена му не вземаше предвид. Не беше възможно да е постъпил като пълен идиот, както настояваше съпругата му с обвинителен поглед.

Но знаеше, че е точно така.

Доминик се обърна към Гамаш:

— Разрешавам ви да го застреляте.

— Merci, madame, но за да го застрелям, ми трябва още нещо. Например пистолет.

— Жалко — въздъхна жената и пак погледна към съпруга си. — Какво те е прихванало?

Марк им каза каква е била логиката му, която в три сутринта е изглеждала толкова очевидна и блестяща.

— Направил си го заради бизнеса ни? — повтори Доминик, когато той завърши разказа си. — Ако подхвърлянето на трупове е част от бизнес плана ни, нещо в него е много сбъркано.

— Е, не беше съвсем планирано — опита да се защити Марк. — Да, направих ужасна грешка, но не трябва ли да си задаваме друг въпрос? — Най-сетне бе открил нещо в онези тъмни кътчета, нещо, което да отклони вниманието от него. — Наистина аз преместих трупа. Но все пак кой го е оставил там?

Явно жените бяха толкова смаяни от признанието му, че въобще не бяха помислили за това. Но Гамаш се бе сетил и бе забелязал още нещо на лакирания под. Освен блясъка и малката грапавина. Нямаше никаква кръв. Бовоар също бе отчел този факт. Дори да бе търкал до припадък, Марк Жилбер нямаше как да почисти всичката кръв. Щяха да останат следи.