Измамна светлина [bg]

Детективът се запита дали събеседникът му наистина така лесно се поддава на заплахи. Нима бе толкова уязвим, че един обикновен разговор с полицейски служител му се струваше като агресия? Може би галеристът наистина приличаше много повече на художниците, отколкото си представяше. И може би живееше в много по-голям страх, отколкото бе склонен да признае.

— Почти приключих. След малко ще ви оставя да се насладите на остатъка от неделята — рече Гамаш с приятен тембър. — Ако сте били на мнение, че не си струва да се занимавате с творчеството на Клара Мороу, защо решихте да отидете на вернисажа й?

Фортен си пое въздух бавно и дълбоко, задържа го за момент, втренчен в Гамаш, и сетне издиша дълъг и напоен с бирени изпарения дъх.

— Отидох, защото исках да й се извиня.

Сега бе ред на Гамаш да се изненада. Галеристът не му приличаше на човек, който лесно признава грешките си.

По-младият мъж отново вдиша дълбоко. Очевидно му беше тежко.

— Когато посетих Трите бора миналото лято, за да разговарям с Клара за изложбата, седнахме да пийнем по нещо в селското бистро. Един едър мъж ни обслужваше. Както и да е. Казах нещо гадно за него зад гърба му. По-късно Клара ме упрекна за обидата, но толкова се подразних от реакцията й, че й отвърнах агресивно. Отмених изложбата. Постъпих глупаво и почти веднага съжалих. Но вече бе късно. Обявил бях решението си да прекратя работа с нея и не можех да върна думите си назад.

Арман Гамаш се взираше в Дени Фортен и се опитваше да прецени дали да му повярва. Не беше трудно обаче да провери дали мъжът говори истината. Просто трябваше да попита Клара.

— Значи отидохте на коктейла, за да се извините? Защо си направихте труда?

Този път галеристът леко се изчерви и извърна поглед надясно, към прозореца и свечеряващото се небе. Отвън хората се събираха на терасите на заведенията по улица "Сен Дени", край маси, отрупани с чаши бира или мартини, с вино или големи кани сангрия. Наслаждаваха се на първите истински топли и слънчеви дни.

В притихналата галерия обаче атмосферата далеч не бе топла и слънчева.

— Знаех си, че я чакат големи успехи. Предложих й самостоятелна изложба, защото творбите й са неповторими. Запознат ли сте с тях?

Фортен се приведе към Гамаш. Вече нямаше и следа от тревожност у него, изоставил бе отбранителната позиция. Беше почти омаян. Развълнуван. Въодушевено разказваше за велики произведения.

Детективът осъзна, че пред него стои човек, който е наистина влюбен в изкуството. Може и да беше бизнесмен и използвач. Дърдорко и егоист.

Но бе способен да разпознае и да обикне красивите творби. Тези на Клара.

И може би на Лилиан Дайсън.

— Виждал съм ги — отвърна главният инспектор. Съгласен съм с вас. Забележителни са.

Фортен се впусна разпалено да анализира портретите на Клара, като изтъкваше нюансите до най-малките щрихи на четката, вплетени в по-дългите и лежерни линии, описани от ръката на художничката. Гамаш слушаше с интерес. Осъзна, макар и неохотно, че му е приятно в компанията на по-младия мъж.