Измамна светлина [bg]

— Cafe? — попита Фортен и посочи машината до вратата на кабинета си.

— Non, merci.

— Тогава може би бира? Днес е доста топло.

— Чудесно би било — отвърна главният инспектор и се настани в кабинета на домакина. Когато галеристът изчезна от поглед, Гамаш се наведе над бюрото и заразглежда документите. Договори с художници. Визуализации на предстоящи изложби, подготвени за публикуване в пресата. Едната изложба щеше да представи известен живописец от Квебек, а другата бе на творец, за когото детективът никога не бе чувал. Навярно изгряваща звезда.

При беглия преглед на листовете обаче не видя никъде името на Лилиан Дайсън. Нито на Клара Мороу.

Чу приглушени стъпки и побърза да седне. В същия момент Фортен влезе в стаята.

— Заповядайте. — Собственикът на галерията държеше поднос с две чаши бира и плато сирена. — Винаги гледам да имаме под ръка вино, бира и сирене. Арсеналът на нашата професия.

— Нима не са четките и боите? — попита главният инспектор, след като пое запотената чаша с ледена бира.

— Не, творците боравят с тях. Аз съм обикновен търговец. Мост между таланта и парите.

— A votre sante![64] — Детективът вдигна чаша, Фортен — също. Отпиха по една голяма глътка от бирата си.

— Творци — повтори Гамаш, остави чашата и си взе парче ароматен стилтън[65]. — Но художниците освен това са емоционални и понякога дори лабилни, предполагам.

— Художниците ли? — попита домакинът. — О, няма такова нещо!

Галеристът се разсмя. Звучеше непринудено и леко. Инспекторът не устоя и отвърна с усмивка. Трудно бе да не изпитва симпатия към по-младия мъж.

Детективът знаеше, че чарът също е част от арсенала на един галерист. Фортен черпеше със сирене и с чар. Когато бе в настроение.

— Вероятно сте прав — продължи Дени, — но все пак зависи с какво ги сравнявате. Разбира се, в сравнение с бясна хиена или с гладна кобра, един художник би изглеждал доста добре.

— Като че ли не харесвате много художниците.

— Напротив, харесвам ги. Но по-важното е, че ги разбирам. Тяхното его, страховете и неувереността им. Много малко творци се чувстват спокойни сред хора. Повечето предпочитат да си работят кротко сами в ателието. Човекът, който е казал "Адът — това са другите", навярно е бил художник.

— Думите са на Сартр — отбеляза Гамаш. — Писател.

— Подозирам, че ако попитате някой издател, ще сподели подобни впечатления и от писателите. Аз обаче си имам работа с художници, които успяват да претворят върху едно малко парче платно не само реалността на живота, но и мистиката, душевността и дълбоките противоречиви емоции, характерни за човешката природа. Въпреки това повечето творци мразят хората и се боят от тях. Разбирам ги.

— Разбирате ли ги? Как така?

Последва кратко и напрегнато мълчание. Колкото и сърдечен да изглеждаше, Дени Фортен не обичаше задълбочени въпроси. Предпочиташе да води в разговора, вместо да бъде воден. Гамаш осъзна, че събеседникът му е свикнал другите да го слушат, да се съгласяват с него и да му се умилкват. Свикнал бе неговите решения и изявления да се приемат безпрекословно. Дени Фортен бе влиятелен мъж в свят от слабохарактерни хора.