Измамна светлина [bg]

— Защитавате ли ги? — поинтересува се детективът. — Опитвате ли се да се застъпите за тях пред критиците?

Фортен погледна събеседника си едновременно изненадано и развеселено.

— Те са големи хора, мосю Гамаш. Когато постигнат успех, обират овациите, затова трябва да са способни да приемат и критиката, ако получат такава. Не е хубаво да се държим с тях като с малки деца.

— Не бих казал като с деца — възрази инспекторът, — а като с уважавани партньори. Вие не бихте ли застанали зад свой партньор, когото уважавате, ако някой го нападне?

— Нямам партньори — заяви Фортен. Усмивката не слизаше от лицето му, но вече бе някак изкуствена. — Прекалено усложняват нещата. Сигурно знаете за какво говоря. Най-добре е да няма нужда да защитавате някого. Това би повлияло на преценката ви.

— Интересна гледна точка — рече Гамаш. В този момент осъзна, че Фортен е гледал видеозаписа на престрелката във фабриката. Завоалирано намекваше за случилото се там.

Галеристът, а и целият свят, бе видял как главният инспектор се бе провалил в задачата да предпази полицаите от екипа си. Да ги спаси.

— Както знаете, аз не успях да защитя своите собствени хора — призна. — Но поне се опитах. Вие не се ли опитвате?

Очевидно Фортен не очакваше детективът да заговори така директно за случая. Това го разклати.

"Не сте чак толкова стабилен, на колкото се преструвате — каза си Гамаш. — Навярно приличате на художниците много повече, отколкото си мислите."

— За щастие, никой не стреля по творците, които представлявам — отвърна галеристът накрая.

— Така е, но има и други форми на атака, които нараняват и дори убиват. Можете да убиете репутацията на един човек. Можете да задушите амбицията и страстта му, дори творческите му наклонности, ако се постараете.

Фортен се разсмя.

— Ако някой художник е толкова раним, или трябва да си намери друго призвание, или да не си показва носа навън. Да изхвърли платната и бързо да се заключи. Но повечето творци, които познавам, имат огромно его. И безгранична амбиция. Жадуват за похвали и за слава. Това им е проблемът. И именно това ги прави уязвими. Не талантът, а егото им.

— Значи все пак сте съгласен, че са уязвими, каквато и да е причината?

— Да. Вече го казах.

— А съгласен ли сте, че тази ранимост може да ги уплаши?

Галеристът се поколеба за миг — усещаше капан, но не беше сигурен къде е заложен. Кимна.

— И че уплашените хора може да станат агресивни?

— Предполагам. Накъде отива този разговор? Струва ми се, че не сме се събрали просто да си побъбрим приятно в този неделен следобед. А и едва ли сте тук, за да купите някоя от моите картини.