Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
Париж, август 1992 г.
Ти спиш.
Гледам те и не се срамувам. Някога се срамувах дотолкова, че исках да се заровя в соления пясък. И бях убедена, че никога няма да се намери мъж, който да означава всичко за мен. Престанах да се обвинявам, както през изминалите пет кобалтовосини лета. Събраха ни се толкова много дни заедно — опитвам се да ги преброя, Жан Гарваново перо, и стигам до половин година. 169 дни, през които сме дишали един и същи въздух. Представям си ги като два реда перли на шията ми. Дните и нощите далеч от теб, невидими като дъжда в облаците, дните и нощите, през които мислех за теб и се радвах на предстоящата ни среща — тези дни и нощи също се броят. Двойно и даже тройно, с радостта и с чувството за вина. Така погледнато, се събират петнайсет години. Няколко живота. Представяла съм си толкова различни срещи…
Често се питам: сгреших ли? Грешен избор ли направих? Не беше ли по-добре да живея „нормален“живот само с Люк или с друг мъж? Или съм имала всички възможности, но не съм избрала най-добрата?
Когато става дума за живот, няма правилно, няма грешно. А и сега вече не е нужно да си задавам въпроса защо никога не ми е бил достатъчен един мъж.
Имаше толкова много отговори.
И всички гласяха: глад за живот.
И още: наслада. Нажежена до червено, неспокойна, лепкаво мокра наслада.
Означаваха още: оставете ме да живея, преди да посивея и да се сбръчкам. Преди да остана само една полуобитаема къща в края на улицата.
Означаваха: Париж.
Означаваха: ти пресече пътя ми, блъснах се в теб като кораб в остров. (Ха-ха, това беше моят вариант на „Аз не съм виновна, съдбата го поиска“)
Означаваха: наистина ли Люк ме обича достатъчно, за да го понесе?
Означаваха: аз не струвам нищо, аз съм лоша, затова няма значение какво правя.
И още нещо, естествено: мога да имам единия само заедно с другия. Люк и Жан, съпруг и любовник, юг и север, любов и секс, земя и небе, тяло и дух, село и град. Вие сте двете неща, които ми липсват, за да стана цялостна личност. Да дишам и издишвам, а между двете най-сетне да съществувам.
Едно цяло от три части.
Междувременно обаче всички тези отговори станаха невалидни. Сега най-важният въпрос е друг. Кога? Кога ще ти кажа какво се случва с мен?
Никога.
Никога, никога, никога. Или веднага. Когато докосна рамото ти, което се подава изпод завивката. Докосна ли те, ти се събуждаш веднага и питаш: „Какво става? Какво ти е, котенце?“
Искам да се събудиш и да ме спасиш.
СЪБУДИ СЕ!
Защо да се будиш? Аз умея да те лъжа.
Кога ще те напусна?
Скоро.
Няма да е още тази нощ. Няма да се справя. Ще направя поне хиляда опита да се откъсна от теб, да ти обърна гръб и никога да не погледна назад. Едва тогава ще успея.
Тръгвам си на порции. Броя и си повтарям: още хиляда целувки… още 418 целувки… още десет… още четири. Последните три са скрити на тайно място.
Като три бадема на Коледа. За да ми донесат късмет. Вече знам, че човек наистина може да крещи със сърцето си. Много е болезнено.
Да не говорим за болките. Те смаляват света. Сега виждам само теб и мен, и Люк, онова, което става между трима ни. Всеки има своя дял. Аз ще се опитам да спася каквото е останало. Не искам да мисля за наказание. Нещастието е демократично. То е за всички.
Кога ще се предам?
Надявам се да не е скоро.
Искам да разбера дали спасяването ще успее. Лекарите ми предлагат да вземам ибупрофен или опиати — те действали в мозъка, прекъсвали електро-сигналите, пътуващи по лимфната система между мишницата ми, белите дробове и главата.
През някои дни лекарствата действат. Тогава преставам да сънувам в картини. През други дни усещам мириса на неща, които ми напомнят за някога. За детството, когато носех три четвърти чорапи. Случва се нещата да миришат другояче. Фекалиите — на цветя. Виното — на изгоряла гума. А целувката — на смърт.
Искам да съм съвсем сигурна. Затова се отказах от лекарствата. Понякога болките са много силни, тогава губя думите и знам, че не мога да те посрещна. Започвам да те лъжа: записвам си изреченията, които искам да ти кажа, и ги чета по много пъти на ден. Дойдат ли болките, главата ми престава да улавя буквите. В мозъка ми кипи буквена супа. Преварени букви. А-бе-ве-гулаш.