Парижката книжарница

Сами кръстоса хобитовите си стъпала.

— Задайте въпроса — нареди тя.

— Само на един ли имам право? — пошепна уплашен Пердю.

Сами се засмя сърдечно.

— Разбира се, че не. Можете да ми зададете колкото си искате въпроси. Важното е да ги задавате така, че да получавате в отговор само „Да“ или „Не“.

— Значи познавате автора?

— Не.

— Правилният въпрос означава всяка дума да е истина — повтори Макс и възбудено смушка Жан с лакът.

— Значи я познавате? — поправи се Пердю.

— Да.

Сами хвърли одобрителен поглед към Макс.

— Виждам, че разбирате принципа на въпросите, мосю Жордан. Правилно зададените въпроси могат да направят човек много щастлив. Какво става със следващата ви книга? Ще бъде втора, нали? Проклятието на втората книга. Толкова много очаквания… Чуйте един съвет от мен: не се измъчвайте. Дайте си двайсет години време. Публикувайте втората си книга, когато започнат да ви забравят. Тогава ще бъдете свободен.

Макс се изчерви целият. Даже ушите му пламнаха.

— Следващият въпрос, читателю на души!

— Бриджит Карно ли е?

— Не, за Бога!

— Жива ли е още Санари?

— О, да — усмихна се Сами.

— Бихте ли ми помогнали да се запозная с нея?

— Да — кимна след кратък размисъл Сами.

— Как?

Жената вдигна рамене.

— Това не беше въпрос, на който се отговаря с „да“ или „не“ — изсъска Макс.

— Реших днес да сготвя буябес[45]— включи се в разговора Кунео. — В седем и половина ще дойда да ви взема. Тогава ще продължите разговора си с капитан Пердито. „Да, не, не знам“ — хубава игра, според мен. Дано само да не сте сгодена. Искате ли да се поразходим с лодка?

Сами местеше поглед между тримата мъже.

— Да, не, да — гласеше отговорът ѝ. — Мисля, че изяснихме нещата. А сега ви моля да ме извините. Трябва да поздравя онези чудесни същества отвън, да им кажа нещо мило на езика, сътворен от Толкин. Упражнявах се, но звуча, сякаш Чубака[46]се опитва да произнесе новогодишно обръщение.

Сами се изправи и всички се загледаха в невероятните ѝ хобитови стъпала.

Тя се запъти към вратата, но на прага се обърна към младия писател:

— Макс, знаете ли, че звездите достигат истинската си големина само година след раждането си? А през следващите милиони години единствената им задача е да светят ярко. Странно, нали? Опитвали ли сте някога да сътворите нов език? Или поне няколко нови думи? Ще се почувствам истинска щастлива, ако най-известният жив писател, ненавършил 30 години, тази вечер ми подари нова дума. Обещавате ли ми?

Тъмносините ѝ очи святкаха.

Макс изпита чувството, че в тайната градина на фантазията му е избухнала малка бомба със семена.

Вечерта Салво Кунео, пременен с най-хубавата си карирана риза, с нови джинси и лачени обувки, отиде да вземе Сами от печатницата и я завари да чака пред вратата с три куфара, саксия с орлова папрат и дъждобран под мишница.