Парижката книжарница
- Автор: Георге Нина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- ISBN: 978-954-742-209-4
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Парижката книжарница». Краткое содержание книги:
— Надявам се наистина да ме вземеш със себе си, Салво, въпреки че поканата ти имаше друг смисъл. Достатъчно дълго живях тук — посрещна го ведро тя. — Почти десет години. Едно цяло стъпало от живота, както го определя Хесе. Време е да потегля на юг и отново да започна да дишам. Да видя морето и отново да целувам мъж. Божичко, скоро ще мина петдесетте! Навлизам в най-прекрасната възраст, нали?
Кунео погледна в тъмносините очи на книжната жена.
— Предложението ми е валидно, синьора Сами льо Трокесе — заяви сериозно той. — Оставам на ваше разположение.
— Не съм забравила какво ми каза, Салваторе Кунео от Неапол.
Неаполитанецът успя да намери товарно такси.
— Господи… прав ли съм в предположението си, че имате намерение не само да вечеряте с нас, а и да заживеете на кораба? — попита смаяният Пердю, когато след минути Салваторе понесе куфарите на дамата по стълбичката.
— Не се притеснявайте, драги мой. Позволявате ли да попътувам с вас известно време? Нямам нищо против да хвърлите котва и да ме метнете през борда, ако ви досадя.
— Не се безпокойте, при детските книги има свободен диван — включи се Макс.
— Позволявате ли една малка забележка? — попита Пердю.
— Защо? Нима възнамерявахте да кажете и друго освен „да“?
— Аз… не.
— Благодаря ви — отвърна трогнато Сами. — Ще бъда тиха, обещавам ви. Знайте, че пея само насън.
Върху пощенската картичка, която Пердю написа на Катрин тази нощ, стояха думи и изрази, измислени от Макс следобед, за да ги представи на Сами на вечеря.
Сами остана възхитена и постоянно ги повтаряше, за да изтъркаля звученето им по езика си — напред-назад, напред-назад, като сладка, прясно опечена хапка:
Звездна сол — когато звездите се отразяват върху повърхността на реката.
Слънчева люлка — морето.
Лимонова целувка — всички знаят много добре какво се има предвид!
Семейна котва — масата за хранене.
Сърцераздирател — първият любовник.
Времевърт — човек се обръща веднъж в пясъчника и вече е старец, който се подмокря, когато се смее.
От страната на мечтите
Желателност
„Желателност“ стана любимата нова дума на Сами.
— Всички ние живеем в желателността — повтаряше често тя, — всеки от нас в своята си.
32.
— Тази Рона е, дипломатично казано, кошмар — заяви Макс, сочейки атомната централа. Откакто край Лион Саона премина в Рона, това беше седемнайсетата централа. Производители на ток се редуваха с лозя и магистрали. Кунео престана да лови риба.
Останаха в Кюизери още три дни, за да побродят из книжните катакомби. Вече приближаваха Прованс. В далечината се виждаха варовиковите планини край Оранж, които образуват „фоайето“ на френския Юг.
Небето се променяше. Синьото ставаше все по-дълбоко и наситено, каквото е над Средиземно море в горещото лято, когато водата и небето се отразяват взаимно и подсилват цвета си.
— Като нагънато многолистно тесто, синьо върху синьо върху синьо. Страната на синия сладкиш — рече Макс.
Младият писател изпитваше огромно удоволствие да съчетава несъвместими на пръв поглед понятия. Играеше си на гоненица с думите. Случваше се да каже някоя глупост и Сами се смееше до сълзи. Тази жена се смее, както кряка жерав, констатираше Пердю.
Кунео бе загубил ума си по Сами, въпреки че тя не споменаваше предложението му. Първото ѝ желание беше Пердю да разгадае загадката. Често сядаше при него на капитанския мостик и двамата продължаваха играта „Да, не, не знам“.
— Санари има ли деца?
— Не.
— А има ли съпруг?
— Не.
— Двама съпрузи?
Сами се засмя като цяло ято жерави.
— Написала ли е втора книга?
— Не — отговори провлечено Сами. — За съжаление.
— Написала е „Южни светлини“, когато е била щастлива, така ли?
Дълго мълчание. Пердю се взираше в околността, докато Сами обмисляше отговора си.
Отминаха Оранж и стигнаха до Шатоньоф дьо Пап. Още същата вечер можеха да вечерят в Авиньон.
Ако вземеше кола от стария град на папите, Жан би могъл да стигне само за час в Боние, в Люберон.
„Прекалено бързо — мислеше си той. — Трябва ли, за да го кажа с думите на Макс, да позвъня на вратата на Люк и да изтърся: „Здрасти, Басе, стари виночерпецо, аз съм някогашният любовник на жена ти“.
— Да и не — отговори Сами. — Въпросът е труден. Човек рядко прекарва по няколко дни, търкаляйки се в усещането за щастие като шницел в брашно, нали? Чувството за щастие е бегло. Колко пъти си бил продължително щастлив?