Колекционери на смърт [bg]

Хари се позамисли, после каза:

— Може би Койл е поръчал парчето от картина, което е пристигнало по пощата. Може би отдавна събира отделните елементи, подготвяйки се за голямото представление.

— Или пък онзи, който продава колекцията, му е изпратил мостра. Другата възможност е това да е един вид заплащане за услугите на господин адвоката… Кой знае?

— Възможно ли е той да е човекът, който потвърждава автентичността на предметите?

— Готов съм да се обзаложа, че не е, но тази пратка ме убеди в способностите му на търговец или посредник. Което означава, че задължително е познавал оценителя, дори сам го е назначил. Кой друг би могъл да състави каталога?

От кабинета на Койл взехме само парчето от картина, което по техника и композиция бе еднакво с онези, намерени в стаята на Мари и в караваната на Хайди. Ограниченията в заповедта за обиск не ни позволиха да свалим от стените другите „произведения на изкуството“, защото не бяха свързани с разследването на този случай. Преди да излезем, отново погледнах остъклените шкафове и потреперих; маската на Форие и черепът, нарисуван от Хекскамп, сякаш ме пренасяха в самия ад.

Хари прибра парчето платно в пликче за веществени доказателства. Излязохме от къщата и тръгнахме към репортерката и оператора, които стояха под сянката на една магнолия. Данбъри се спусна към нас, Борг остана до камерата — може би се страхуваше да се озове между мен и Хари.

— Какво намерихте? — нетърпеливо попита тя.

Партньорът ми й показа прозрачната кутийка.

— Божичко! Същинска фотография от ада!

Зипински също погледна парчето платно и се намръщи:

— Струва ми се, че усещам вонята на разложена плът. Може ли да го заснема?

Хари понечи да откаже, но се усети навреме — обичайна практика беше репортерите от вестниците да фотографират полицаи, които след обиск изнасят евентуални веществени доказателства.

— Добре — избърбори неохотно.

— Застани ето тук и вдигни кутията — изкомандва Зипински. — Чакай да наглася светлината.

Партньорът ми се намръщи — мразеше да го командват, освен това рефлекторът на камерата му блестеше в очите. Примижа, гневно изръмжа, тикна в ръцете ми прозрачната кутийка:

— Нека снима теб, Карсън. Провъзгласявам те за официално лице на СОППЛ.

Стоически издържах, докато Зипински снимаше. След няколко секунди обяви, че е приключил. Подадох на Хари кутийката, той тръгна към колата.

Мобилният телефон на Данбъри иззвъня. Тя започна да разговаря с някого за катастрофа с мотоциклет на магистрала 1-95; заяви, че тази седмица е отразявала вече две катастрофи и възкликна, че е крайно време да я замести друг репортер. Тръгна към улицата, като не преставаше да говори:

— Защо не изпратите един от проклетите водещи, ако въобще някой си спомня как се правят…