![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
Потеглихме обратно по дългата алея. Преди да излезем на улицата, се обърнах да погледна за последен път красивата къща между старите дъбове и промърморих:
— Струва ми се, че въпросът за картините го извади от релси. Престори се, че не чува, за да събере мислите си… На теб как ти се стори? Хари? Хари?
— Обърнах се към партньора си.
Той сви длан зад ухото си, облещи се и недоумяващо ме изгледа:
— Какви пъртини?
— Изобщо не беше убедителен, нали?
— Очаквах много повече от един известен адвокат. Мислиш ли, че Лидия ще ни разреши да огледаме апартамента на Койл? Ужасно ми се пикае.
Лидия пристигна малко след нас. Слезе от стария си автомобил, поспря за момент да приглади полата и косата си, усмихна се фалшиво и тръгна към двама ни с Хари. Докато я наблюдавах, изведнъж ми хрумна, че макар да изглеждаше като задръстена стара мома, понякога маниерите й бяха почти царствени. Беше жена, която ще отминеш по улицата, после съвсем безпричинно ще се обърнеш да я погледнеш още веднъж.
— Благодаря, че се отзовахте, госпожице Барстоу — казах й. — За предпочитане е, ако някой има ключ.
— Никога не съм го използвала. Рубин имаше ключ от жилището ми и аз все му натяквах да ми даде ключ от неговото. Не ставаше въпрос за… — Лидия се поколеба, сякаш не знаеше как да завърши фразата.
Хари й се притече на помощ:
— За вас е било символ за близостта ви.
— Именно — кимна тя.
Ключовете й бяха нанизани на метална верижка, не на ключодържател с формата на цвете или усмихнато лице. Прехвърли няколко, отдели един, който така лъщеше, че явно не беше използван, пъхна го в ключалката.
— Бравата я бива — одобрително отбеляза Хари. — Господин Койл не е пестил пари.
Лидия се помъчи да завърти ключа наляво, после надясно. Извади го, опита отново:
— Не мога да го превъртя.
Застанах до нея:
— Дайте да опитам.
След като и аз не успях, подадох ключа на Хари. Преди да се прехвърли в „Убийства“, партньорът ми беше работил в отдел „Престъпления срещу собствеността“ и беше изучил всякакви модели ключалки. Той лекичко завъртя ключа, после го извади и го разгледа. Опита отново и се намръщи:
— Влиза в ключалката, но не се превърта. Или ключарят е бил некадърен, или…
— Или Рубин е поискал да му направят ключ, който не отваря вратата — прошепна Лидия и се обърна, за да скрие сълзите си.
Взех ключа, внимателно го разгледах.
— Имате ли очила за четене, госпожице Барстоу? — Тя ми ги подаде. Бяха доста слаби, но все пак ми вършеха работа. — Нещо не е наред.
— Дай да погледна — обади се Хари. — Ако го занесем на Хъмбри, веднага ще каже какъв е проблемът. Струва ми се, че едното зъбче е изпилено, затова ключът не става.
След петнайсетминутна обиколка намерихме ключарско ателие. Хари обясни на майстора, че искаме дубликат на ключа, но с цяло зъбче на мястото на изпиленото.
Човекът огледа ключа и промърмори:
— Досега не съм правил такова нещо. Обаче предполагам, че ще стане.
В апартамента на Койл беше прохладно и миришеше на необитаемо жилище. От опит знаех, че домовете, в които живеят хора, миришат различно от необитаемите — може би заради миризмите на готвено или пък човешкото тяло излъчва специфичен мирис.
Влязохме в просторен салон с куполообразен таван. Подът беше от полирано дърво, около дълга масичка от зелен мрамор бяха подредени няколко сиви кожени кресла. Тук-там бяха постлани килимчета, имаше няколко лампиона и един шкаф, картините бяха от онези, които украсяват салоните на големи корпорации. Хари прокара пръст по масичката и се обърна към Лидия:
— Колко плаща Койл на прислужницата?
— Няма прислужница.
— Е, така бива. Тук една-две седмици не е бърсан прах.
С него тръгнахме от стая в стая, токовете ни тракаха по дървения под. Най-силно впечатление ми направи идеалният ред. Списанията бяха подредени на специалната поставка, дистанционните устройства за телевизора и видеото бяха едно до друго, столовете бяха пъхнати под масата в трапезарията. Дори възглавничките на канапето бяха подредени като войници.
— Ако бях психоаналитик, щях да причисля Рубин към аналните личности — прошепна Хари, намеквайки че хора от този тип се характеризират със слабост към педантичния ред.
Лидия вървеше след нас, очите й се стрелкаха ту наляво, ту надясно, сякаш очакваше Койл да изскочи от някой дрешник.
Качихме се на горния етаж, опитахме се да отворим вратата на една стая. Оказа се заключена.
— Това е кабинетът на Койл — обясни Лидия.