Колекционери на смърт [bg]

Върнахме се в службата поокуражени. Открили бяхме човек, който очевидно играеше една от главните роли в драмата около Хекскамп. Не бях сигурен къде ще ни отведе тази информация, но поне не се чувствах като човек, който заравя главата си в пясъка и пита кога е изгряло слънцето.

— Мисля, че трябва да съобщим на Уилоу за частната галерия на Койл — подхвърли Хари.

И според мен беше редно да държим в течение бившия детектив. Затворихме се в малката приемна на участъка и проведохме конферентен телефонен разговор по устройството, което приличаше на космически кораб от филм, заснет през петдесетте.

— Открихме още една колекция! — изкрещя партньорът ми в микрофона на „космическия кораб“.

— Не викай. Чувам те прекрасно — скастри го Уилоу. — Кой е собственикът?

— Адвокатът Рубин Койл, който е изчезнал безследно. Оказа се любител на гнусни сувенири, къщата му е като музей на ужасите. Отначало не му обърнах внимание, но сега изглежда, че е сред главните действащи лица. Естествено той се слави като образцов гражданин, стълб на обществото и прочие щуротии. Освен това е специалист по преговорите. И още нещо. Изглежда, нещо много ценно ще бъде предложено на пазара и някой трябва да посредничи при продажбата.

— Колекцията! — възкликна Уилоу. — Не може да е друго.

— Сигурни сме, че Койл знае кой е собственикът — казах. — Ала не е ясно каква е връзката с двете убити жени и заплахите срещу третата.

— А сигурни ли сте, че откаченият адвокат е само посредник?

— Засега знаем, че е най-добрият специалист по преговорите на юридическата фирма „Хамърли, Мелбин енд Раус“.