Рейн-сан: Сеч [bg]

Последва нова пауза. Силно стиснах слушалката.

Осъзнах, че е било глупаво да го кажа, че не бива да си играя и с този огън, когато имам да гася толкова много пожари.

— Ужасно — накрая с малко дрезгав глас произнесе Мария.

— Кога? — без никакво колебание попитах аз. Продължавах да върша глупости.

— Следващите няколко дни ще ми е трудно да се освободя.

— О, я стига. — Изобщо не се опитах да скрия разочарованието си. — Какво може да е чак толкова важно?

— Изложбата, на която съм куратор — в петък ще има вечеря и представяне в музея за специално поканени гости. Дотогава трябва да свърша много неща. Но ми звънни в петък. Може дори да успеем да се видим същата вечер. — Тя замълча, после прибави: — И този път избери по–хубав хотел, става ли?

Удивително е как едно толкова простичко нареждане, произнесено с нужния глас и от съответния човек, може да предизвика такова моментално надървяне! Ето обаче, че можеше.

— Добре — обещах аз и усетих, че устата ми малко е пресъхнала. И после, без да се замисля: — Носи нещо, за което няма да съжаляваш, ако го разкъсам.

Мария рязко си пое дъх и след малко каза:

— Трябва да вървя. Обади ми се в петък, иначе много ще ти се разсърдя.

Тя затвори и ме остави да се терзая, обзет от парализираща смесица от възбуда и самообвинения.

Съсредоточи се. Трябва да се съсредоточиш. Искаш да видиш Мария, нали? За тази цел трябва да си жив.

Отседнах в един бизнес хотел точно до Йошивара. Мислех да използвам някой от тамошните любовни хотели, но параноята ми — или инстинктът за самосъхранение — се беше развихрила и прекалено лесно можех да си представя как някой, който ме е мярнал в района, се обажда на Виктор. Малко вероятно, знаех, но не ми струваше нищо напълно да избягна тая опасност.

Районите на няколкото торуко, които посещаваше Олег, имаха различни предимства и недостатъци. Обединяваше ги това, че нямаше да мога да стигна до никое от тях, без да забележат приближаването ми. Ако знаех точното място и време, щях да се престоря на клиент, да отида във въпросния бардак точно преди руснака и да го ликвидирам вътре, без изобщо да се сблъсквам с неговия охранител. При наличната информация обаче неизбежно щях да стигна там, след като часовият вече е застанал на пост. Това означаваше, че трябва да измисля как да мина край него, без да ме познае — или да се доближа толкова, че да не може да направи нищо.