Сянката на чинара [bg]

Сбиването започна, когато Симиън удвои залога на твърдо дванайсет, глупав ход според който и да било наръчник. Бенджи раздаде — оказа се дама, играта приключи и последните два чипа изчезнаха.

— Заеми ми петстотин — веднага се примоли Симиън.

— Аз да не съм банка — отговори Бенджи, както можеше да се предполага. — Танк не дава на кредит.

Пиян, Симиън тупна по масата и се провикна:

— Дай ми пет чипа за по сто долара!

Играта беше привлякла още един играч, широкоплещест млад мъж с бицепси колкото баскетболни топки. Казваше се Раско и играеше с чипове за по пет долара, докато наблюдаваше как Симиън профуква големите пари до шушка.

— Внимавай! — сряза го Раско и си взе чиповете.

Симиън се бе ядосал от появата на Раско. Комарджия като него би трябвало да може да играе сам срещу дилъра. След броени секунди той усети, че ще се стигне до бой, а беше научил, че при това положение е най-добре пръв да пуснеш кръв и да нанесеш първия и може би решителен удар. Замахна вбесено, изобщо не улучи и докато Бенджи крещеше: „Престанете с тия глупости! Не тук!“, Раско скочи от стола си — беше много по-висок, отколкото изглеждаше седнал — и стовари два жестоки юмрука в лицето на Симиън.

По-късно Симиън се свести на паркинга — бяха го замъкнали до пикапа му и го бяха положили в каросерията. Надигна се, озърна се, не видя никого, колебливо докосна дясното си око, което беше затворено, и деликатно разтри челюстта си отляво, където много го болеше. Погледна към часовника си, но него го нямаше. Освен хилядата долара, които беше откраднал от Лети, беше профукал още сто и двайсет, с които смяташе да пазарува. Бяха отмъкнали всичките му пари, и монетите дори. Бяха му оставили портфейла, макар вътре да нямаше нищо ценно. Понечи да се втурне обратно в бара, да сграбчи еднокракия Онтарио или едноръкия Лут и да ги накара да му възстановят откраднатото. В крайна сметка беше ограбен на тяхна територия. Що за заведение беше това?

Накрая промени намерението си и потегли. Щеше да се върне по-късно и да се срещне с Танк, за да уреди нещата. Онтарио го наблюдаваше и когато пикапът на Симиън се изгуби от поглед, се обади на шерифа. Спряха го в очертанията на град Клантън, арестуваха го за шофиране в нетрезво състояние, щракнаха му белезниците и го откараха в ареста. Натикаха го в изтрезвителното и го осведомиха, че не може да говори по телефона, докато не изтрезнее.

Той и бездруго не изгаряше от желание да се обажда у дома.