Кинжалът на Медичите [bg]

— От Белия дом? — смотолеви полицаят изумено.

— Нито този човек — заговори Бекет и посочи към мен — нито аз някога сме стъпвали в тази болница. Необходимо ми е съдействието ви, както и това на вашия помощник.

Звучеше ми добре. Но не и на шерифа. Изведнъж сякаш му отскубнаха пагоните.

— Впоследствие ще бъдете възнаграден за мълчанието си, сър — продължи Бекет. — Длъжен съм да се извиня за предишната си забележка. Беше нелюбезна. Де да можех да се сдобия с няколко сантиметра от талията ви, с които навярно с ентусиазъм ще се разделите!

Гарълсън впери очи в официалния документ.

— Предполагам, че това няма да остане у мен?

— Правилно — отвърна Бекет и взе писмото. — Сега бихте ли ни извинил, сър.

— А, да, разбира се. — Шерифът ми хвърли последен поглед, преди да подкара О’Тул навън през вратата.

Когато излязоха, Бекет пристъпи по-близо. Очите ни избягваха да се погледнат. Осъзнах, че не ме преследва; нужен му бях. Тревогата ми стихна. Не бях от едрите риби, под лупа не се виждах. Взе да не ме свърта.

Помъчих се да седна и прехвърлих крака през ръба на леглото. Познах, че още не съм готов да се изправя.

— Допада ли ви сакото ми? Оправиха ми го в „Четирите сезона“.

— Няма я, Бекет. Теци я отвлече.

— Разбирам. Чуйте ме. Излагам себе си на значителен риск, за да ви освободя. Считайте го като извънредно великодушен жест от моя страна, след като поступахте подчинените ми, а и мен самия в Милано. Моля за извинение, но поне признайте грешката си.

— Всичко, което ми съобщихте за Крел, се оказа истина.

— Грубата откровеност ви е присъща. На мен също — добави той, потривайки брадичката си, където го бях фраснал.

— Нещо да ви е известно за снайперистите в Милано?

— Говорите за инцидента с автобуса? Изумителен сте.

— Откъде Теци ще знае къде сме?

— Отличен въпрос — заяви Бекет. — Но се опасявам, че не мога да ви предоставя отговор. Приемете го за тайна.

Искаше ми се да го смажа, задето си играе с мен, но тогава щеше да се наложи да се разправям с Гарълсън.

— Добре. Вие как ме открихте тук?

— Още в началото поставих проследяващо устройство в якето ви, когато се сблъскахме в Академията. То ни отведе в „Грити“, а оттам и в Милано, но вие напуснахте страната, без да минете през граничната служба. Хитър номер. Докато ви търсехме, разбрахме за пожара в дома ви. Така неуместен! Предположихме, че сте в Калифорния, и прихванахме сигнала ви в мотела „Холистър“.

— Якетата се сменят. Какво ви накара да решите, че ще остана със същото?

— Наистина ги сменят, но когато са на път, хората носят вещите си със себе си. Открихме проклетия предавател в плачевно състояние в тревата до едно бунгало. Навярно е изпаднал по време на геройствата ви.

— Там можеше да ви убият — сърдито отбелязах аз. — А сега Теци отвлече Антония.