Кинжалът на Медичите [bg]

— Ще възложа на Мобрайт да разшири обхвата на „Гибралтар“, но най-вероятно засега Крел ще предпочете да остане зад кулисите. Не само ние му дишаме във врата, но и Сун Та Ки. Крел е хлъзгава риба, нищо че е психопат. А Теци… е, има само един Ноло Теци.

Дадох си равносметка. Макар да бях наредил Кръговете на истината, не беше сигурно, че те сочат пътя към Кинжала. Ами ако се окажеха някакво шифровано съобщение, бележка до перачката или писмо до Джиневра де Бенчи?

Изтрих потта от горната си устна с опакото на здравата си ръка и отворих файла със сканирания превод на Джини. Бекет се взираше в документа, докато обяснявах защо бележките водят към Рим.

— Поразително! — възхити се той. — Дворецът Белведере, Ватикана. Вярвам, че сте прав.

— Антония е права. Аз само наредих окръжностите.

— Чест ви прави, че го признавате. Да, естествено благодарение на госпожица Джанели знаем за връзката с Рим, но не подценявайте вашия принос. Извършеното от вас е удивително.

Бекет поразхлаби копринената си вратовръзка.

— Нека отново да отворим Кръговете и да видим какво ще ни кажат.

Съсредоточих вниманието си върху екрана. Отворих комплектуваните Кръгове и направих образа огледален. И двата представляваха напълно четливи текстове, макар във формата на кръгове.

— Отлично — зарадва се Бекет. — Вярвам, че можете да си послужите с програмата, за да ги накъсате.

— Мисля, че е възможно, но къде точно?

Бекет внимателно разглежда първия кръг в продължение на минута, плъзгайки по него тънкия си пръст. После ми посочи едно място, където от една от буквите стърчеше мъничко ченгелче.