![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Мобрайт се оттегли и Бекет побутна лаптопа към мен.
— Не го харесвате, нали? — попита той. — Човекът е малко докачлив.
— Забравете го. Втория Кръг. Махнахме „хора“ и „сърце“. Да видим какво остана.
Бекет обърна екрана към себе си и зачете:
— „Лъвът аз Бог и предлагам на обикновения човек от бъдещето споделят тайната моето която брадатият човек и никога няма да узнае душа.“ Да извадим първо „моето“.
Изрязах я от текста и я поставих долу между „хора“ и „сърце“.
— Така е добре — обади се Бекет. — „Тайната която брадатият човек и няма никога да узнае душа.“ Никога няма да узнае душа…
— Изваждам „и“. — Изрязах го и го поставих след „сърце“ в същия ред от изречението.
— Махнете и „душа“.
— Защо?
Той посочи на долния ред от думи, които бях наредил.
— „Хора моето сърце и“. Кажете ми, че не следва „душа“ — Очите му блестяха.
— Прав сте — признах. — Сърце и душа, също като в песните.
— Погледнете го сега, Реб — обърна се към мене той, избутвайки ръцете ми от клавиатурата. — Какво би написал Леонардо преди „хора моето сърце и душа“? Ако думите са в правилния ред, тогава е естествено глаголът да ги предхожда, нали?
— Точно така — съгласих се. Глаголът е „предлагам на“.
— Значи го поставяме пред „хората моето сърце и душа“. Какво остана отгоре?
И двамата погледнахме и прочетохме:
Лъвът аз Бог и обикновения човек от бъдещето споделят тайна която брадатият човек никога няма да узнае.
Обадих се:
— Някой трябва да предлага на хората, не е ли така? Има само една дума в единствено число и тя е „аз“. Сигурен ли сте, че „предлагам“ е в първо лице?
— Абсолютно. Offro. Първо лице единствено число. Не е нужно да поставяте под въпрос познанията ми.
— Добре тогава. „Аз предлагам на хората моето сърце и душа“. И какво е важното?
— Лъвът Бог?
— Да, и това, но също и думата „бъдещето“. Това е послание. Леонардо не говори на съвременниците си. Обръща се към бъдещето. Изрязвам „бъдещето“ и го свързвам с „хора“.
— Точно така — потвърди Бекет. Вперихме очи в двете изречения.
Лъвът Бог и обикновеният човек споделят тайна която брадатият човек никога няма да узнае.
Предлагам на бъдещите хора моето сърце и душа.
— Какво, по дяволите, означава „лъвът Бог“? — чудеше се Бекет.
Двамата си блъскахме главите около минута. Усмивка се разля по лицето ми, когато почувствах тръпката на откритието.
— Не е „лъвът Бог“, Бекет — казах на един дъх. — „Лъвът, запетая, Бог и обикновения човек“. Леонардо не е използвал препинателни знаци.
— Да пукна, прав сте — отвърна Бекет. — Тогава кой е лъвът?
От вълнение сърцето ми щеше да изскочи. Назад и напред, навън и навътре, вървях по стъпките на майстора.
— Самият Леонардо — уверено заявих. — Леонардо е лъвът. Леонардо, Бог и обикновеният човек споделят тайна, която брадатият човек никога няма да узнае. Сигурен съм. — Заля ме тъга, когато прочетох следващия ред. — Предлага ни своето сърце и душа — прошепнах.
— Вярно е — съгласи се Бекет, поклащайки глава в изумление.
Поех дълбоко дъх.
— Сега, кои, по дяволите, са обикновеният и брадатият човек?
— Отличен въпрос, добри ми друже. Навярно е свързано с „могъщия венец“. Между другото, ще ви попитам откъде сте толкова добър в разрешаването на загадки?
— Самият аз съм загадка.
— Правилно казано — отвърна той с усмивка. — Предполагам, че същото може да се каже и за мен.
След като разчетохме втория Кръг, пристъпихме към първия, седнали един до друг, готови да изследваме богатия и тайнствен път на Леонардо.
Бекет прочете на глас.
Извиси се с обичайте мен мой всяко приятелю и нещо ти ще от бъдеш този новият страж свят на защото кинжала над вие плетеницата всички на могъщия венец сте негови на пазители спящия гравьор.
— В „Извиси се с обичайте мен мой“ махам „обичайте“.
Изрязах думата и я поставих отдолу. Остана „извиси се с мен мой“.
— Допускам, че липсата на пунктуация го позволява — обади се Бекет — но все още изглежда странно.
— Изрязвам тук — подхванах. — Вижте. Отстранявам „всяко“ и го слагам отдясно на „обичайте“.