Игри за милиарди [bg]

Вървяха по западната част на 45-а улица, покрай театрите. Доколкото Морган можеше да прецени, Чарлс не се обърна нито веднъж, дори не се огледа, за да провери дали не ги следят, не погледна витрините, не се наведе, за да си завърже обувката и да хвърли поглед крадешком назад. Дали не беше надценил този тип?

Морган стисна копчето на сакото си и попита:

— Къде отиваме?

— Мълчи.

— Искам да знам.

— Ще разбереш, когато стигнем.

Направиха още десет крачки и без предупреждение Чарлс го сграбчи за лакътя и го дръпна в някакъв вход, скрит под козирка. Морган не успя да види коя е пиесата или как се казва театърът. Изчака мълчаливо Чарлс да извади два билета и да ги покаже на портиера. Влязоха.

Изглежда, бяха дошли точно навреме за началото на представлението. Във фоайето имаше само няколко души, които разговаряха тихо. Тук Морган видя, че са в театър „Джералд Шонфелд“, а според голям плакат на стойка тази вечер играеха „Танцьорките“.

— Какво правим тук? — попита той настоятелно.

Чарлс се обърна към него за първи път.

— Струваш ми се пребледнял, Морган. Не ми казвай, че вече си го гледал.

— Не, не съм.

— Добре. Всички билети са продадени. Платих цяло състояние за тези двата. Мислех, че ще оцениш жеста ми.

Морган се зарадва, че най-накрая Чарлс е споменал на глас името на мюзикъла, но после си даде сметка какво е направил и защо. Имаше ли някакво значение дали следящите ги знаеха къде са? Всички билети бяха продадени, така че в театъра не можеше да влезе никой. Съвсем прост трик. И през ум не им бе минало, че може да се случи нещо подобно.

Чарлс сякаш разбра какво си мисли.

— Безпокоиш се за приятелите си отвън на тротоара ли?

— Казах ти, че съм сам — възрази Морган съвършено неубедително.

Разнесе се последният звънец и останалите хора във фоайето забързаха към залата. Чарлс не помръдна.

— Ще гледаме ли представлението или не? — попита Морган силно, така че онези на улицата да чуят.

— Ела с мен.

— Къде?

— В тоалетната.

— Защо? Искаш да ти го държа ли?

Чарлс не се усмихна и изобщо не реагира на безсолната шега. Чуха, че оркестърът засвири началните акорди. Когато влязоха, в тоалетната нямаше никой. Чарлс бързо отиде до един писоар, протегна ръка пред себе си, после бързо се обърна, стиснал пистолет 38-и калибър в ръка.

— А сега ще действаме както искам аз, Морган. Не се притеснявай. Няма да те застрелям, освен ако не ме принудиш.

Челюстта на Морган увисна от изненада.

— Пистолет — изпъшка той силно.

— Мисля, че така се нарича, да.

Морган разпредели тежестта си равномерно върху двата крака и стисна куфарчето.

— Какво е това? Отвличане?

Чарлс се вгледа за миг в лицето му.

— Казах ти да дойдеш сам, а ти го превърна в уличен парад. Предупредих те да не носиш микрофон, а ти си крачещ диджей. Ядосваш ме, Морган. Това — добави той и разклати пистолета — ще те накара да не нарушаваш повече правилата.