Врагове по неволя [bg]

Веднага щом вратата се затвори, и двамата въздъхнахме толкова продължително, сякаш бяхме изгълтали целия въздух в стаята.

— Исусе Христе! — рече Катрин и започна да масажира врата си. — Никога не съм очаквала подобно нещо. Та тя е толкова крехка!

Що се отнася до мен, опитвах се да накарам смачканото си лице да придобие нормалното си безразлично-веселяшко изражение.

— Сама си го изпроси — рекох. — Да седиш тук и да се жалваш по такъв начин.

— Атила — рече тя и ме изгледа убийствено, — не ме закачай!

— Само се пошегувах — отвърнах и проклет да съм, ако тя не се изкикоти.

— Ей, Лунатичке — казах след това, — колко ни остава три дни?

— Три дни. Точно така.

— Направили са му клопка, нали?

— Няма никакво съмнение. Постановка.

Протегнах ръка и тя я стисна.

Усмихвах се и изглеждах напълно искрен, но ако си мислите, че съм се предал, значи изобщо не сте внимавали. Това беше Катрин Карлсън. Трябваше да проверя докъде се простират границите на новото ни партньорство.

Затова се ухилих още по-широко и попитах:

— И така, кога щеше да ми кажеш за Фредерик Мелбърн?

Върху лицето й за миг се изписа изненада, но бързо премина в лукава усмивка.

— Значи си разбрал за Фред, а?

— Да. Кой е той? Ама наистина.

— Изключително кадърно частно ченге. Някога е бил офицер в армията. Знае реда и е специалист по делата на гейовете.

— Точно както си и мислех от самото начало — възкликнах.

Тя се усмихна:

— Разбира се, Дръмънд. Естествено, че си знаел от самото начало.

— Ами да, така е — излъгах.

— Дръмънд, Фред ти взе мярката в мига, в който те видя. Господи, толкова беше смешен, че си помислих, че ще припаднеш. Да можеше да видиш лицето си, когато се ръкува с него онази първа вечер! Изигра ти онзи гей номер и ти спринтира към ъгъла като подплашена катеричка.

Усетих как кръвта нахлува в лицето ми.

— Какво? Било е номер?

— Разбира се, че беше номер.

— Е, той наистина е гей, нали така?

— Разбира се, че е гей. Но по принцип се държи много мъжествено. Просто те изпитваше.

Струва ми се, че не се бях представил много добре на този тест. Както и да е, нямах намерение да я оставя да се забавлява с тази тема.

— И с какво се занимаваше той? — побързах да попитам. — Разследваше миналото на Ли, Моран и Джаксън?

— Само на Ли. Моран ни беше ясен. Фред провери как стоят нещата с редица членове на Организацията, които са служили заедно с Моран през изминалите години, и те ни помогнаха да очертаем портрета му. Типичен мъжкар с безразборни връзки и завършен кръчмарски побойник, но никога не е наранявал или заплашвал свой любовник. Ако оставим настрани вида му, всъщност е много нежен партньор. Що се отнася до Джаксън, той няма значение. Преценихме, че няма почти никакво отношение към случая. Просто е попаднал там през онази нощ, но според нас е бил много объркан от това, което се е случило. Ли Но Те е ключът към всичко.

— И какво разкри Мелбърн?

— Нищо.

Погледнах я, изпълнен със съмнения.

— Нищо ли?

— Кълна се. Ли не е бил засичан в нито един от баровете, посещавани редовно от местните гейове. Не е имал връзка с никого освен с Томас. Не е флиртувал с никого, не са му предлагали секс и никога не е загатвал, че е хомосексуалист.

— Но ако е бил, то навярно е имал връзки с корейски гейове, нали така? Може би Фред е търсил любовта не там, където е трябвало.

Простете ми, но от самото начало ми се искаше да пусна този майтап. Катрин се облегна на стола си и поклати глава. Отново се бе върнала към обичайното си настроение, в което не разбираше тъпите ми шегички.

— Разбира се, че го имахме предвид. Фред дори нае няколко местни частни детективи. Поръча им да поразпитат съученици от гимназията и състуденти от колежа на Ли. Беше разпънал доста широка мрежа.

— Възможно ли е онази вечер, когато го блъснаха, Фред да се е срещал с някого в Итеуон? Може би някой е открил нещо?

— Възможно е. Той обичаше да действа, без да му дишам във врата, така че е напълно възможно.

Вратата се отвори с трясък и Имелда се завърна, като буташе пред себе си инвалиден стол с провесен на него бастун. Наложи се да помоля нея и Катрин да ми помогнат да се изправя. Слава богу, носех гащета, макар че, строго погледнато, да застанеш гол пред две лесбийки навярно не е по-различно от това да се разхождаш из мъжка съблекалня, без да си препасал кърпа. Както и да е, Имелда ме зави с болничен халат и взе да ме тика навън.

Точно тогава се появи доктор Бриджис, застана на вратата и скръсти ръце на гърдите си.

— И накъде сме се запътили?

— Заминаваме си — отвърнах. — Веднага.

Той започна да клати глава, затова продължих:

— Между другото, познавате ли се с адвокатката ми Катрин Карлсън? Тя е специалист по правата на болничните пациенти. Дойде, за да ми помогне при изнасянето.