V. [bg]

— Ами че това му е името — поясни Херонимо. — Аз съм Питър О’Лиъри, а този тук е Чейн Фъргюсън.

Действителният Питър О’Лиъри всъщност беше техен бивш съвипускник от гимназията, който сега учеше за свещеник в някаква семинария в северната част на щата. Толкова порядъчен бил, че Херонимо и приятелите му го използували за прикритие всеки път, когато изпадали в затруднено положение. Бог само знаеше колко момичета са били дефлорирани, принуждавани да проституират за две бири или шамаросвани от негово име. А Чейн Фъргюсън беше герой от един уестърн, който тримата бяха гледали предишната вечер по телевизията в апартамента на семейство Мендоса.

— Наистина ли се казваш Бени Сфачим? — попита момичето от улицата.

— Сфачименто130. — Което на италиански означаваше разрушение, гниене или разпадане. — Не ме оставихте да го доизрека.

— Е, така може — прие тя. — Това изобщо не е мръснишко.

Точно така е, обзалагам се на лъскавия ти, потрепващ задник, помисли Бени, съвсем нещастен. Пълното значение на думата навярно щеше тъй да я шокира, че да хвръкне по-високо и от блестящите светлинни арки. Тя сигурно имаше не повече от четиринайсет години, но вече знаеше, че мъжете са скитници. Толкоз по-добре за нея. Любовниците — и цялата разруха, от която тепърва им предстои да търсят избавление, — все тъй идват и ги зарязват, а ако някой остане с нея, произлязлото от него малко скитниче един ден ще я напусне също, и това няма да й бъде особено приятно, мислеше Профейн. Той не й се сърдеше. Предаде й с поглед тази мисъл, но знаеше ли някой какво е скрито в очите й? Те сякаш поглъщаха всичката светлина от улицата: от пламъците под скарите за салам, от извитите арки с разноцветни крушки, от прозорците на околните апартаменти, от огънчетата на пури „де нобили“, от среброто и златото, проблясващи от духовите инструменти по естрадите, дори светлината от очите на някои от все още запазилите простодушието си туристи: