Дяволът не обича да чака [bg]

В тясното пространство отекна пистолетен изстрел и куршумът се заби с плисък във водата. Някой бе проникнал във входа на каната и стреляше отгоре по него. Бонд събра сили и закрачи в ледената вода по посока към планините. Силата на течението беше такава, че напредваше едва-едва. Той се гмурна и заплува с всички сили напред, колкото му позволяваха дробовете, но когато вдигна глава над повърхността, с ужас констатира, че е изминал едва няколко метра. Във водата близо до него се заби още един куршум. Преследвачите му бяха слезли в тунела и газеха след него. Бонд напрегна сили и продължи да крачи напред, но скоро забеляза още нещо — равнището на водата се покачваше. Това може да е резултат единствено на човешка намеса, каза си той. Едва ли внезапно в някоя планинска долина се бяха стопили снеговете — по-скоро някой бе затворил шлюз надолу по течението или отклонил към него водите при някое разклонение по-нагоре. Но в мрака не се виждаше надалеч.

Той вдигна ръка и напипа свода на тесния тунел — беше само на педя над главата му. Ако водата се вдигнеше още съвсем малко, щеше със сигурност да го удави. Не можеше да се върне назад, защото щеше да попадне право в ръцете на своите въоръжени преследвачи — единственият му изход беше напред.

Крачейки с вдигнати пред себе си ръце, Бонд усети как нивото на водата постепенно се вдигна до устата му. Той се гмурна под повърхността и отново заплува с надеждата да открие място, където сводът на тунела се издига нагоре и над главата му ще има повече въздух. Ала следващия път, когато се изправи, таванът беше толкова ниско, че трябваше да извие шията си на една страна, за да диша. Бясно размахвайки ръце, Бонд направи последен опит да плува в сгъстяващия се мрак, който го затискаше отвсякъде. Изведнъж лявата му ръка потъна в нещо твърде различно: въздух! В покрива на каната имаше отвор; съпротивлявайки се на течението, което искаше да го отнесе, Бонд се вкопчи в отвесната скала и подаде глава нагоре — достатъчно, за да диша. На педя над протегнатите му ръце имаше издатини в скалата, за които да се залови; докато надигащата се отдолу водна маса се опитваше да го завлече обратно в тунела, той си каза, че единственият път към спасението е нагоре.