Дяволът не обича да чака [bg]

След като афганистанецът кимна одобрително, Шагрен се обърна и направи знак на хората си. Десетте двигателя запалиха едновременно и колите потеглиха на интервали от по една минута. Бонд и Шагрен бяха в последния джип, който се понесе по заобиколен маршрут през покрайнините на града, каран от най-младия и неуверен на вид шофьор. На десетина минути от Забол настигнаха останалите машини, скрити зад един пясъчен хълм.

Пътят напред, по посока на военния всъдеход, който едва се различаваше на хоризонта, минаваше през тясно дефиле между два голи, изровени от ерозия склона.

Шагрен извади от панталона си джобно ножче и преряза въжетата, които стягаха китките на Бонд.

— Проход на адски огън — каза той. По мъртвешкото му лице сякаш за пръв път се изписа подобие на усмивка.

Бонд си спомни за виетнамските деца с техните библейски уроци.

— Ти караш първи джип — продължи Шагрен. — Тръгвай!

Всички наоколо избухнаха в смях.

Бонд седна зад волана, който беше от лявата страна. Нямаше време за хиджра, за тактическо отстъпление. Дошъл беше моментът да покаже на какво е способен. Той включи на първа и пусна рязко съединителя. Четирите колела превъртяха за миг на място, после зацепиха и джипът се втурна напред с такъв устрем, че Бонд замалко не изхвръкна от седалката. Вкопчен във волана, той овладя машината, натисна докрай педала и се понесе по отъпкания пясъчен път, като сменяше бясно скоростите. Без да се обръща назад, усещаше как с всяка дупка и неравност по изровения коловоз масата на двата тежки сандъка се изместваше насам-натам и люлееше колата като махало. От склона вляво, където бяха заели позиции афганистански стрелци, проблесна искра и от капака на двигателя рикошира куршум. Бонд завъртя волана на една страна, после на друга и подкара на зигзаг, за да избегне огъня. В този момент до ушите му достигна яростният писък на ракета, изстреляна от гранатомет; миг след това пътят на няколко метра пред него избухна в кълбо от пясък и каменни отломки, експлозията натроши предното стъкло на джипа и напълни очите му с прах. Бонд избърса лицето си с ръкав и усети забито в бузата си продълговато парче стъкло, което опираше с острия си връх във венеца.

От склона вдясно също отекнаха изстрели; Бонд усети, че отзад го настига друга кола, макар че нямаше време да погледне дали е следващият джип от конвоя на Горнер, или бандитите го преследват по петите. Знаеше само, че трябва да не спира, каквото и да се случи. Автоматичният огън откъм хълма вдясно се засили, няколко курнгума пробиха тънката тапицерия на съседната седалка и рикошираха от стоманеното шаси на колата. Изведнъж целият доскоро мъртъв пейзаж наоколо сякаш оживя, обезумял от глад за наркотика, който превозваха. Бонд стискаше волана е такава сила, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели; от лицето му се стичаше кръв и попиваше в мократа от пот работна риза. Пред очите му изплува лицето на Горнер, после голото тяло на Скарлет върху стъкленото мостче, Попи — безпомощната пленница, затворена в търбуха на пустинната крепост. Той изкрещя с цяло гърло от гняв и омраза и настъпи с всички сили педала, докато ламариненият корпус на джипа плющеше под куршумите като изпънатата кожа на барабан.