Жив или мъртъв [bg]

Системата имаше и недостатъци. Първо, ползваше се трудно. За да действа правилно, се налагаше подателите и получателите да работят с едни и същи пароли, като преминаваха към нова през еднакви периоди от време и колкото по-често, толкова по-добре, което пък изискваше куриер между Лош А и Лош Б. ЦРУ имаше своята база „Акра“ за издирване на Емира, а ФБР ползваше работна група на име „Риба клоун“, която пък търсеше възможност да хване куриера на РСУ.

Мери Пат знаеше, че големият въпрос е: „Какво е накарало обитателя на пещерата да се изнесе малко преди екипът да дойде?“ Тъпо съвпадение или нещо друго? Тя се съмняваше, че става въпрос за човешка грешка — рейнджърите не допускаха такива грешки. Всъщност тя прочете доклада от операцията по-рано през деня — със счупения крак на командира и нараняването на Дрискол, както и двамата мъртви и двама ранени, тази операция ставаше много скъпа. И всичко заради някаква суха дупка.

Ако се изключи случайността, най-вероятният виновник трябва да са слуховете. Рядко минаваше ден, в който да излети хеликоптер от базите в Пакистан или Афганистан, без някой симпатизант на РСУ да отбележи факта и да се обади по телефона — проблем, решен отчасти с кратки и случайни мисии на екипи на специалните сили в часовете и дните преди някоя операция, както и използването на скрити бази по пътя към целта, като всичко това помагаше за объркването на любопитните погледи.

Но грубият и непрощаващ терен създаваше проблеми, а и времето пречеше, заради което често маршрутите ставаха непроходими. Точно както армията на Александър Велики и след това на Съветите бяха научили, географията на Централна Азия сама по себе си беше враг. И то непобедим враг според Мери Пат. Човек или се научаваше да търпи и да се бори с него, или се проваляше. По дяволите, дори Наполеон и Хитлер го бяха разбрали, макар и със закъснение, при своите дръзки, но недомислени нападения срещу Русия през зимата. Разбира се, и двамата вярвали в бързата победа, още много преди да завали снегът. А и по дяволите, руските земи са приятни и равни. Но прибавиш ли и планини… получаваш Средна Азия.

Пред стъклената врата се появи куриер, набра кода и влезе. Мълчаливо сложи пред Марголин четири кафяви папки с червена линия и една голяма, сгъната като акордеон папка, и след това напусна стаята. Марголин раздаде папките и групата прекара следващите петнадесет минути в мълчаливо четене.

Накрая Мери Пат се обади:

— Пясъчна маса? Дявол да ме вземе!