Дама, поп, асо, шпионин [bg]

„Разбрах те“, каза Гуилъм.

Хванал папката „Свидетел“ небрежно в дясната си ръка с надписа навътре, Гуилъм се върна в читалнята и седна на мястото си. Сал вдигна очи и каза нещо безмълвно. Гуилъм кимна в знак, че всичко е наред, смятайки, че пита това, но тя го повика при себе си. Миг на паника. Да взема ли папката, или да я оставя? Какво правя обикновено? Остави я на масата.

— Джулиет отива за кафе — прошепна Сал. — Искаш ли?

Гуилъм сложи един шилинг на плота.

Той погледна стенния часовник, след това часовника на ръката си. Господи, престани да гледаш тъпия часовник! Мисли си за Камила, мисли си как започва урокът й, мисли си за лелите, при които не беше през уикенда, мисли си как Алуин не ти проверява чантата. Мисли си за каквото искаш, само не за времето. Още осемнайсет минути. „Питър, ако имаш и най-малките резерви, не бива да го правиш. Това е най-важното.“ Хубаво, ама как да познаеш резервите, ако стомахът ти се е свил на топка, а потта е като таен дъжд под ризата ти? Готов беше да се закълне, че никога не се е чувствал толкова зле.

Той отвори папката „Свидетел“ и се опита да чете.

Изобщо не беше тънка, но не беше и много дебела. Доста приличаше на папка, направена само привидно, както беше казал Смайли — първият лист съдържаше само описание на липсващите документи. „Анекси 1–8 на съхранение в Лондонското управление, вж. също лични досиета ЕЛИС Джим, ПРИДО Джим, ХАЙЕК Владимир, КОЛИНС Сам, ХАБОЛТ Макс…“ и прочее персонажи. „За гореуказаните документи справка при РЛУ или РЦ“, което означаваше „ръководител на Лондонското управление“ и „ръководител на Цирка“, както и назначените от него лелички. Не си гледай часовника, гледай този на стената и смятай, идиот такъв. Осем минути. Много е странно да крадеш документи за своя предшественик. Като се замисли човек, много е странно и Джим да ти е предшественик, както и министърът дори да не спомене името му по време на заупокойната служба. Единствената следа от жив човек, която Гуилъм някога беше намирал от него, с изключение на псевдонима му из разни документи, беше ракетата му за скуош, завряна зад сейфа в неговия кабинет, с изчегъртани с джобно ножче „Дж. П.“ на дръжката. Показа я на Елън, закоравяла стара мърморана, от която Сай Ванхофър трепереше като ученик, тя избухна в плач, опакова я и я изпрати на домакините с първата кола, с лична бележка до Долфин, в която настояваше да положат „всички възможни усилия“ да му бъде върната. Как върви играта, Джим, с няколко чешки куршума в ключицата?

Оставаха осем минути.

„След това, ако можеш да уредиш — беше казал Смайли, — но само ако не те затруднява, да прегледат колата ти в твоя сервиз. Разбира се, използвай домашния телефон да си запишеш час, като се надяваме, че Тоби слуша…“