Двор от крила и разруха

Можех да се закълна, че в очите на Азриел пробяга болка, но той само сви рамене с все същата маска на студено равнодушие. Мор стисна устни.

— Не е нужно да идваш, Мор — каза кротко Рис.

— Ще дойда, то се знае. Без мен ще е още по-зле. — Тя отметна глава назад и изгълта виното си наведнъж. — Е, значи, разполагам с два дни да си намеря достатъчно скандална рокля, с която да ужася баща ми.

Амрен се засмя поне на това, Касиан — също.

Рис обаче продължи да я наблюдава още дълго време и част от звездите в очите му угаснаха. Хрумна ми да попитам дали не съществуваше и друг начин, друг вариант, чрез който да избегнем поне тази свада помежду ни, но… По-рано аз му се бях сопнала. А и не биваше да забравям, че Люсиен и сестра ми бяха с нас… Затова просто си замълчах.

Е, поне по този въпрос. Заиздирвах нещо що-годе нормално, с което да заместя мълчанието, спуснало се около масата, и накрая се обърнах към Касиан.

— Хайде да започнем тренировката в осем сутринта. Ще дойда направо на площадката.

— Седем и половина — настоя той с обезоръжаваща усмивка, от която повечето му врагове вероятно биха избягали.

Люсиен продължи да чопли храната в чинията си. Мор напълни чашата си с вино, докато Азриел следеше всяко нейно движение, стиснал вилица в белязаната си ръка.

— Осем — не отстъпих аз. После се обърнах към Неста, която зорко и мълчаливо следеше целия ни разговор. — Искаш ли да дойдеш?

— Не.

Този път настъпилата за момент тишина беше твърде оглушителна, за да убегне някому. Аз обаче свих небрежно рамене и взех чашата си с вино. Сетне заявих на всички:

— Искам да се науча да летя.

Мор изплю глътката си вино върху масата, изпръсквайки гърдите и шията на Азриел. Сенкопоецът беше твърде зает да ме зяпа втрещено, за да обърне внимание.

Касиан май се чудеше дали да се изсмее на Азриел, или да впери смаян поглед в мен.

Магията ми още беше твърде слаба, за да ме дари с илириански крила, но аз махнах с ръка към илирианците.

— Искам вие да ме научите.

— Сериозно? — изуми се Мор.

А Люсиен — Люсиен — подхвърли:

— Е, това обяснява крилата.

Неста се приведе напред, за да ме огледа.

— Какви крила?

— Мога да се… преобразявам — признах си. — А все пак идва война. — Изтъкнах на всички им. — Умението да летя със сигурност ще е… полезно. — Направих жест към Касиан, който ме изучаваше със смущаваща вглъбеност. Преценяваше ме. — Предполагам, че в сраженията срещу Хиберн ще участват и илирианци. — Генералът кимна леко. — Тогава възнамерявам да се бия с вас. В небето.

Зачаках отказа, тежката дума на Рис.

Но продължих да чувам само воя на вятъра отвъд прозорците на трапезарията.

Накрая Касиан въздъхна шумно.

— Не знам дали изобщо е възможно за толкова кратко време. Ще трябва да се научиш не само как да летиш, но и да носиш тежки оръжия и щит. И да се биеш в илирианска формация. Последното ще ни отнеме десетилетия. А ние разполагаме най-много с месеци, вероятно седмици.