Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Люсиен стисна вилицата си.
— До всички?
Не знаех дали има предвид Тамлин, или баща си, но Рис кимна.
Люсиен се замисли.
— Мога ли да ти предложа един непоискан съвет?
Рис се подсмихна.
— Май за пръв път ми се случва някой от тази маса да ми зададе подобен въпрос.
Мор и Касиан му се оплезиха вкупом.
Рис махна лениво към Люсиен.
— Хайде, да чуем съвета ти.
Люсиен впи поглед в другаря ми, а сетне и в мен.
— Предполагам, че и Фейра ще присъства?
— Точно така.
Амрен отпи от чашата си с кръв — единственият звук в стаята, докато Люсиен размишляваше.
— Ще криеш ли силите й?
Мълчание.
Накрая Рис каза:
— Възнамерявах да го обсъдя с другарката си. Да разбирам, че имаш мнение по въпроса, така ли, Люсиен?
В тона му още се долавяше рязка нотка, кротка злоба.
Люсиен пак извърна очи към мен, а аз едва не се сгърчих под погледа му.
— Баща ми вероятно ще се съюзи с Хиберн, ако реши, че така има шанс да си върне силата. Като те убие.
Рис изръмжа.
— Но братята ти вече ме видяха — отбелязах, оставяйки вилицата си. — Пламъците може да припишат на теб, но леда…
Люсиен посочи с брадичка към Азриел.
— Това трябва да проучиш: какво знае баща ми, дали братята ми са узнали какво умее Фейра. Въз основа на тази информация трябва да планирате срещата.
— Ерис може да си замълчи за видяното — обади се Мор — и да убеди другите също да не казват, ако допусне, че така ще е по-удобно за него.
Зачудих се дали Мор не разпознаваше именно Ерис в червените му коси, в златистобронзовата му кожа, макар и няколко тона по-тъмна от тази на брат му.
Люсиен заяви спокойно:
— Възможно е. Но трябва да разберем. Ако Берон или Ерис разполагат с тази информация, ще я използват по време на срещата. За да контролират нея… или вас. А може и изобщо да не се явят. Възможно е просто да отидат при Хиберн.
Касиан изруга тихо, а на мен ми идеше да сторя същото.
Рис завъртя виното в чашата си, после я сложи на масата и каза на Люсиен:
— Двамата с Азриел трябва да си поговорите. Утре.
Люсиен надникна към сенкопоеца, който само му кимна.
— На твое разположение съм.
Никой от нас не прояви безразсъдството да го попита дали би разкрил информация за Двора на Пролетта. Дали очакваше Тамлин да се появи. Този разговор трябваше да бъде оставен за друг път. Когато двамата се озовяхме насаме.
Рис се облегна в стола си. Замисли се — незнайно за какво. Стисна челюсти, след което въздъхна почти безшумно. Събираше сили.
Да обяви нещо, да ни разкрие някой свой план, който умишлено беше пазил в тайна досега. И макар стомахът ми да се сви, през тялото ми пробяга тръпка — от възхищение пред размаха на острия му ум.
Накрая той каза:
— Налага се да проведем още една среща. Възможно най-скоро.
Глава 18
— Моля те, не казвай, че трябва да ходим в Двора на Кошмарите — измърмори с пълна уста Касиан.
Рис вдигна вежда.
— Не си в настроение да тормозиш тамошните ни приятели?
Златистото лице на Мор пребледня.
— Ще поискаш от баща ми да се включи във войната? — попита тя Рис.
Почти ахнах от смайване.
— Какво е Дворът на Кошмарите? — поинтересува се Неста.
Люсиен отвърна пръв:
— Мястото, където останалата част от света вярва, че се подвизава мнозинството от Двора на Нощта. — Той кимна към Рис. — Центърът на властта му. Поне преди беше.
— О, и продължава да бъде — увери го Рис. — За всички извън Веларис. — Той впери нетрепващ поглед в Мор. — А за да отговоря на твоя въпрос, да. Мраконосният легион на Кеир е сериозна сила, което е достатъчно оправдателна причина за среща с баща ти.
При последната ни среща с него Кеир си бе навлякъл толкова много счупвания на ръката, че накрая бе провиснал като парцал. Съмнявах се скоро да склони да застане на наша страна — вероятно затова и Рис настояваше за подобно нещо.
Неста сбърчи вежди.
— Защо просто не им заповядаш? Не са ли ти подвластни?
Касиан пусна вилицата си, забравил за храната.
— За жалост, между двата ни поддвора съществуват протоколи, що се отнася до такива въпроси. В общи линии са автономни, бащата на Мор им е камерхер.
Гърлото на Мор подскочи. Азриел я наблюдаваше внимателно със стиснати устни.
— Камерхерът на Изсечения град има законното право да откаже подкрепление за армиите ми — обясни Рис на двете ни с Неста. — Това е част от споразумението, което предшественикът ми е сключил с Двора на Кошмарите преди хиляди години. Те трябвало да стоят в планината, да не напускат границите й с агресивни намерения спрямо нас… и си запазвали правото да откажат съдействие в случай на война.