Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Ама и Алиша си я бива - отбелязах, докато разглеж-дах позлатения шрифт върху обточената със златист кант
картичка. - Да я изхвърля ли? - Както искаш. - Цялото тяло на Уил изразяваше абсолютно безразличие.
Взрях се в списъка.
- Какво, по дяволите, е кускусиера?
Може би имаше нещо подозрително в бързината, с коя-то се извърна и впери поглед в клавиатурата, или в тона му. Но по някаква причина не изхвърлих поканата. Прибрах я внимателно в папката в кухнята.
Уил ми даде още една книга с разкази, която бе поръчал от „Амазон”, както и екземпляр на Червената кралица. Сигурна бях, че изобщо няма да ми хареса.
- Дори няма история - казах, след като прегледах зад-ната корица.
- Е, и? - отвърна Уил. - Какво ти пречи да опиташ? Опитах, но не защото умирах да чета за генетика, а по-
неже знаех, че в противен случай Уил няма да ме остави на мира. Сега се държеше така. Сякаш си беше поставил за цел да ме измъчва. Много се дразнех, когато ме разпитваше колко точно съм прочела, за да се увери, че не го лъжа.
- Не си ми учител - мърморех аз.
- И слава богу! - отвръщаше той с нотка на облекчение. Тази книга - която всъщност се оказа доста увлекателна-
беше за битката за оцеляване. Авторът твърдеше, че жените изобщо не избират партньорите си по любов. Обясняваше, че женската от даден вид винаги избира най-силния мъжкар, за да осигури на поколението си най-добрия шанс за оцеляване. Не можела да постъпи другояче. Било й в природата. Не бях съгласна с това. И не ми харесваха доводите. Имаше някакъв подтекст, който ме смущаваше.Според този автор Уил беше физически слаб, увреден и следова-телно- „биологически негоден”. Излизаше, че животът му
е безсмислен.
Не беше спрял да говори за това почти целия следобед.
Накрая не издържах.
- Тоя тип Мат Ридли не е осъзнал едно - отбелязах аз. Уил вдигна очи от екрана на компютъра си.
- И какво е то?
- Ами ако генетично най-силният мъжкар е някой глу-
пак?
В третата събота на май Трина и Томас си дойдоха у дома. Мама изскочи и хукна по пътеката в градината, пре-ди да са стигнали до средата на улицата. Томас бил порас-нал няколко сантиметра, кълнеше се тя, докато го стискаше в обятията си. Бил променен, приличал на малко мъжленце. Трина имаше нова прическа и изглеждаше странно изискана. Носеше сако, което не бях виждала дотогава, и сандали с каишка. Зачудих се дребнаво откъде ли е намерила пари.
- Е, как е? - попитах, докато мама развеждаше Томас в градината и му показваше жабите в миниатюрното езерце. Татко гледаше футбол с дядо и възклицаваше разочаровано при всяка пропусната (според него) възможност.
- Страхотно! Много добре! Е, трудно ми е да се грижа сама за Томас, а и му трябваше време да свикне с детската градина. - Тя се наведе напред. - Само не ме издавай на мама. Казах й, че е добре.
- Но ти харесва в университета? Трина се усмихна широко.
- Страхотно е, Лу! Не мога да ти опиша колко е хубаво, че отново използвам мозъка си. Сякаш голяма част от мен
е липсвала с векове и сега отново съм си цялата. Глупаво ли се изразих?
Поклатих глава. Всъщност се радвах за нея. Исках да й кажа за библиотеката и за компютрите и какво бях направа за Уил. Но си помислих, че може би сега е нейният момент. Седяхме на сгъваемите столове под прокъсания
сенник и пиехме чай. Забелязах, че всичките й пръсти имат здрав цвят.
- Липсваш й - отбелязах аз. - Отсега нататък ще си идваме почти всеки уикенд.
Просто имах нужда…Не беше само защото исках Томас да свикне,Лу. Трябваше ми време да се откъсна от всичко.
Трябваше ми време да се почувствам друг човек. И наистина изглеждаше различно. Беше странно. Само няколко седмици отсъствие - и сякаш човекът вече не ти е толкова близък. Усещах, че сестра ми е на път да се пре-
върне в някаква друга личност. Не знам защо, но се по-чувствах, сякаш се канеше да ме изостави. - Мама ми каза, че твоят тип е идвал на вечеря
- Не е моят тип. Името му е Уил.
- Съжалявам. Уил. Значи, следвате списъка и нещата вървят добре?
- Горе-долу. Някои излизания са добри, други недотам. - Разказах й за провала с конните надбягвания и неочаква-ния триумф с концерта на цигуларя. Разказах й за пикни-ците ни и тя се смя от сърце, когато й описах вечерята по случай рождения ми ден.
- Мислиш ли… - Виждах, че търси най-добрия начин да го каже. - Мислиш ли, че ще спечелиш?
Сякаш беше някакво състезание.
Отчупих едно клонче от орловите нокти и започнах да
късам листенцата му.
- Не знам. Може би трябва да организирам нещо по-голямо. - Предадох й какво ми беше казала госпожа Трей-нър за ходенето в чужбина.
- Не мога да повярвам, че си отишла на концерта на