Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
този цигулар! Точно ти!
- Хареса ми.
Тя вдигна вежди.
- Не. Наистина. Беше доста… емоционално. Трина ме изгледа внимателно.
- Мама казва, че бил много мил.
- Наистина е мил.
- И хубавец.
- Увреждането на гръбначния стълб не означава, че се превръщаш в Квазимодо. - Само не казвай, че е трагична загуба, помолих се мълчаливо.
Но сестра ми явно беше по-тактична, отколкото си мис-
лех.
- Както и да е. Тя определено е била изненадана.Явно
е очаквала да види Квазимодо.
- Там е проблемът, Трин - казах и изсипах остатъка от чая си в цветната леха. - Всички са такива.
Тази вечер мама бе много весела на вечеря. Приготвила беше лазаня - любимото ястие на Трина, а на Томас бе разрешено да си легне по-късно. Хапвахме и разговаряхме, смеехме се и обсъждахме футболния сезон, моята работа, състудентите на Трина. Мама сигурно сто пъти попита сестра ми наистина ли се справя сама и дали не се нуждае от нещо за Томас - сякаш имаха нещо заделено, което можеха да й дадат. Добре че бях предупредила Трина колко зле са с парите. Тя отказа любезно и убедително. Едва след това се сетих, че е трябвало да попитам дали е истина.
Тази вечер се събудих посреднощ от нечий плач. Беше Томас, в бившата ми стаичка. Чувах как Трина се опитва да го успокои и да го приспи, звука от включване и изключване на осветлението, повторното оправяне на легло. Лежах в тъмното, гледах как светлината на натриевата лампа се процежда през щорите върху прясно боядисания таван и чаках шумът да спре. Но в два същото леко хленчене започна отново. Този път чух мама да прекосява тихо коридора и приглушен разговор след това. Накрая Томас се укроти.
В четири се събудих от скърцането на вратата - някой я беше отворил. Примигнах сънливо и светнах лампата. Томас стоеше на вратата. Пижамата му беше голяма и се влачеше по земята, одеялцето му се бе смъкнало наполо-вина от гърба. Не виждах лицето му, но стоеше неуверено, сякаш не знаеше какво да направи. - Влез Томас - прошепнах. Докато пристъпваше към мен, видях, че не се е разсънил напълно. Стъпките му бяха колебливи, палецът му бе пъхнат в устата, ръката му стис-каше скъпоценното одеялце. Вдигнах олекотения юрган и
той се покатери на леглото до мен, зарови рошавата си глава в съседната възглавница и се сви в ембрионална поза.
Завих го с юргана и останах да лежа и да го гледам, удив-лявайки се на лекотата, с която заспа тутакси. - Лека нощ, миличко - прошепнах и го целунах по челото. Една пълна ръчичка се протегна и се вкопчи в тениската ми, сякаш да се увери, че няма да се преместя.
- Кое е наи-доброто място, на което си бил? Седяхме под навеса и чакахме внезапно рукналия дъжд
да спре, за да можем да се разходим в градината зад замъ-ка. Уил не обичаше да се разхожда из алеите отпред;твър-де много хора го зяпаха. Но овощната градина бе едно от скритите съкровища на замъка, посещаваха я малцина. Пространството й беше разделено от пътеки застлани с дребен жълт чакъл, и количката на Уил се движеше по тях без проблем.
- В какъв смисъл? И защо питаш?
Сипах малко супа от един термос и я поднесох към устата му.
- Доматена.
- Окей. Исусе, гореща е! Нека да изстине малко.-Той
примигна, вперил поглед в далечината. - Изкачих се на Килиманджаро, когато навърших трийсет. Беше невероятно!
- Колко е високо?
- Почти 6000 метра до връх Ухуру. Последните хиляда метра направо пълзях. Височината изсмуква силите ти.
- Беше ли студено?
- Не… - Той ми се усмихна. - Не е като Еверест. Не и в сезона, когато аз бях там. - Загледа се в далечината, унесен за кратко в спомени. - Беше красиво… Покрива на Африка, така го наричат. Когато си там горе, сякаш наистина виждаш края на света.
Уил замълча. Наблюдавах го, чудейки се къде ли е в момента. Когато водехме тези разговори, той придобиваше отнесения израз на онзи мой съученик, които се променен от пътешествието си.
- И къде другаде ти е харесвало?
- Остров Мавриций. Гостоприемни хора, красиви пла-жове, страхотно гмуркане. Ъъъ… Националия парк Цаво в Кения, само червена земя и диви животни.Йосемити. Това е в Калифорния. Скалите там са невероятно високи.
Разказа ми за нощта, когато преспал на скалата, по коя-то се катерел - настанил се на една тераса на няколкостотин
метра височина, пъхнал се в спалния си чувал и го закрепил за скалата, за да се изтърколи от нея в съня си. - Всъщност току-що описа най-лошия ми кошмар. - Обичам и по-цивилизовани места. Обожавам Сидни. Северната територия. Исландия. Има едно място недалеч от летището, където можеш да се къпеш във вулканичните извори Пейзажът е странен, почти като лунен. О, хареса ми и ездата през Централен Китай. Бях на едно място - на около два дни с кон от центъра на провинция Съчуан, където местните плюеха по мен, защото дотогава не бяха виждали бял човек. - А къде не си бил? Той отново отпи от супата.