Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Минавах покрай хола, когато чух звук - приглушена кашлица или може би възклицание. Спрях, върнах се об-ратно и застанах пред вратата. Бутнах я леко. На пода в хола възглавниците от дивана бяха подредени в подобие на легло и на тях лежаха родителите ми - под юргана за гости, а главите им бяха на нивото на газовата камина. Погледите ни се срещнаха в полумрака, докато стисках в ръка чашата с вода.
- Какво… какво правите тук? Майка ми се повдигна на лакът.
- Шшшт. Не говори толкова високо. Ние… - Тя погледна към баща ми. - Решихме да спим тук.
- Какво?
- Решихме да спим тук. - Майка ми хвърли бърз поглед
към баща ми за подкрепа.
- Отстъпихме нашето легло на Трина - обясни татко. Носеше стара синя тениска, скъсана на рамото, косата му бе щръкнала от едната страна. - С Томас не им е много удоб-но в малката стая. Казахме им, че може да спят в нашата.
- Но вие не може да спите на пода! Не е удобно!
- Добре сме, миличка - успокои ме татко. - Наистина. И докато стоях и се мъчех да проумея, той добави:
- Само през уикендите. Пък и ти също не бива да спиш в малката стая. Имаш нужда от сън, ти си…- Той преглът-на. - Ти си единствената в тази къща, която работи.
Баща ми не смееше да ме погледне.
- Върни се в леглото, Лу. Хайде. Добре сме. практика ме пропъди.
Изкачих обратно стълбите. Босите ми крака стъпваха безшумно по килима, смътно долавях приглушен разговор долу.
Поколебах се пред стаята на мама и татко и сега чух онова, което не бях чула преди - тихичкото похъркване на Томас. Прекосих бавно площадката, влязох в моята стая и затворих внимателно вратата. Лежах в прекалено голямото си легло и се взирах през прозореца към светлината на уличните лампи, докато зората - най-сетне и слава богу -
ми донесе няколко скъпоценни часа сън.
В календара ми бяха останали седемдесет и девет дни. Отново започнах да се безпокоя. И не бях единствената.
Госпожа Трейнър бе изчакала Нейтън да се погрижи за обеда на Уил и ме помоли да я придружа в голямата къща. Накара ме да седна в дневната и ме попита как вървят нещата според мен.
- Ами вече излизаме много повече - отвърнах аз. Тя кимна, сякаш в знак на съгласие.
- Говори повече отпреди.
- С теб може би. - От гърлото й излезе някакво кратко подобие на смях. - Спомена ли му за пътуване в чужбина?
- Не още. Ще го направя. Просто… нали знаете какъв е. - Искам да знаеш, че действително нямам нищо против, ако решите да отидете някъде - увери ме тя. - Знам, че не посрещахме много ентусиазирано идеята ти, но оттогава
разговаряхме доста и сега и двамата сме съгласни…
Постояхме в мълчание.Тя направи кафе и го поднесе в чаша с чинийка. Отпих глътка. С чинийка, опряна на ко-
ленете, винаги се чувствах като шейсетгодишна. - Уил ми каза, че е бил у вас.
- Да, на рожденния ми ден.Родителите ми организираха специална вечеря.- Как беше той?
- Добре. Наистина. Беше много мил с мама. - Не издържах и се усмихнах, като си спомних. - Тя…тя е малко
тъжна, понеже сестра ми и синът й вече не са вкъщи.Липс-ват й. Мисля, че той… просто искаше да я разведри. Госпожа Трейнър изглеждаше изненадана.
- Постъпил е… много мило.
- И мама смята така. Тя разбърка кафето си.
- Не си спомням кога за последен път Уил е вечерял с нас.
Поразпита ме още малко. Не задаваше директни въпро-си, разбира се - не беше такава. Но не можех да й дам от-говорите, които искаше. В някои дни мислех, че Уил е по-весел - излизаше с мен, без да протестира, шегуваше се, караше ме да упражнявам ума си, изглеждаше малко по-ангажиран със света извън пристройката,-но дали това значеше нещо? В Уил усещах някаква необятна вътрешна вселена, свят, в който той не ми позволяваше дори да надзърна. През последните две седмици имах неприятното
чувство, че тази вселена расте.
- Изглежда малко по-весел - отбеляза тя. Прозвуча така,
сякаш опитваше да убеди сама себе си.
- И аз мисля така.
- Почувствах… - Погледът й проблесна за миг. - такова удовлетворение, че мога да зърна за миг нещо от предишния Уил. Наясно съм, че всички тези подобрения
се дължат на теб.
- Не всички.
- Не мога да стигна до него. Изобщо не мога да стигна
до него.
Тя остави чашката и чинийката в скута си.
- Много е самостоятелен. Откакто стана зрял мъж, не мога да се отърва от чувството, че ме обвинява в нещо.Не мога да разбера в какво. - Тя опита да се засмее, но това изобщо не беше смях, после ме погледна за миг и отмести